С цветя и поезия Добрич отбелязва рождението на Апостола

На 18 юли се навършват 184 години от рождението на Апостола на българската свобода – Васил Левски. Покана към добричлии и гости на града - за включване в официалното отбелязване на годишнината, отправят организаторите от Община град Добрич и Общобългарски комитет „Васил Левски“ – Добрич.

Организираната за 18 юли програма под надслов "Поетичен поклон пред Апостола" започва в 10.30 ч. пред паметника на Васил Левски. Свои стихове, посветени на Апостола и Свободата ще четат поети от Добрич – Петранка Божкова, Веселина Атанасова и Сашо Серафимов. В честването ще се включат и малките възрожденци от Летен център „Млад възрожденец“ при Народно читалище „Йордан Йовков – 1870 г.“

По традиция, от Община град Добрич приканват "гражданите да поднесат цветя на паметника на Апостола".

            Аз, Васил Левски

Аз, Васил Лъвский в Карлово роден,
от българска майка юнак аз роден,
не щях да съм турски и никакъв роб,
същото да гледам и на милий род.
Станах и отидох в Стара планина,
за година време аз разгледах,
в Сърбия ходих и по Влашко скитах –
от нийде помощ за наша свобода.
Станах и отидох в Стара планина
с вярна дружина, с Панайот войвода,
юнаци народни, техен аз байрактар.
За година време всичко разгледах,
което не знаех, войвода аз питах –
главни друмища и тънки пътеки,
се ги бележа занапред нам леки.
Хубава гора, студена е и вода,
за наши жени и дребни деца.
Докато аз проходих в Стара планина,
турци поганци мен угадаха,
тежка потера тий си вдигнаха,
кат скакалци по гора тръгнаха
и всичко Карлово обиколиха,
и по улици стража поставиха,
дано мен жив уловяха
или бър глава ми сдобияха.
Гламави турци – мръсни агарянци,
от планини слизах, за Карлово отивах
с Тюрюмето Иван аз да се вида,
сам саминичък, обкичен, обръжен
с пушка белгийка и чифт пищови,
и остра сабя на мен блещяха.
През две, през три стражи си минах,
на четвъртата мене съзряха,
потеглих пушка – извадих сабя,
ниски ми дувар гръдобран беше,
страхопъзли турци веднага се пръснаха
от самичак аз, щом ме видяха.
В зора то беше – в Карлово не влязох,
на къра остана в зелени мамули.
Кога бе вечер, промъкнах се аз
с работници хора заедно, кат идат от къра.
Няма Тюрюмето – уловен той беше
с още един другар – Тинко Пулев беше.
Във Видин запрени за три години,
тяхната съдба в друго уловени.
Нашите писма други посрещнал,
всичко подробно все той разправял.
Стана да си ида пак при дружина,
дал бях й дума кой ден ще стигна.
Ден и нощ вървях – един цървул скъсах,
за да стигна само, както си казах.
Дадох и лозинка – сечено дърво.
Като дойдох на място – няма ги тамо.
Засвирих с тръба – екна ми гора,
никакъв отзив от мойта дружина.
Повторих с тръба – овчар се обади:
"Добър ден, юначе", тихо ми обади,
да не бъдеш ти Лъвский байрактар
с Панайот войвода – негов ти другар?"
Отговорих аз на стария овчар:
"От де ти знаеш за Лъвский байрактар?"
"Виждам те, синко, на него приличаш,
като ми е казал същий войвода
ако те видя, да ти обадя,
как не са тука, а при Царска мандра.
Видиш овчарите – там са наблизо.
Под тях отдолу, малко по-ниско,
потеря има, да свириш недей,
тебдил тий ходят с юрушки дрей."
То бе заран рано и с пушка на рамо
за един–два часа стигнах ази тамо.
Псрещна ме стража – един наш другар.
"Добре дошъл – рече, – Лъвский наш байрактар."
Ето и дружина с Панайот Войвода,
всички се радват и "добре дошъл" ми казват.

Автор: Васил Левски