Честито Възкресение Христово! Великден в Добрич (+снимки)

Стотици вярващи се събраха пред храмовете в Добрич, за да се поздравят с „Христос Воскресе!” и да отнесат в домовете си Благодатния огън.

Много вярващи очакваха пред малкия храм “Свети Вмчк Димитър” в квартал “Балик”  вестта за Възкресението Христово и Благодатния огън.

В полунощ камбанен звън възвести възкресението на Исус Христос. От храма бе изнесен Благодатният огън, донесен в Добрич от Провадия.

Отец Георги Георгиев излезе пред вратите на храма, за да поздрави вярващите с “Христос Воскресе!” Те му отговориха „Воистина воскресе!”

С тези думи християните се поздравяват в следващите 40 дни до празника Петдесетница. Около 20 минути след полунощ, новият Благодатен огън бе внесен в храма.

Във всички православни храмове, стотици вярващи се бяха събрали, за да чуят възвестяването на “Христос Воскресе” и да отнесат от новия Благодатен огън в домовете си.

Великден или Възкресение Христово е най-големият, най-светлият празник за православните християни. Католиците тачат повече Рождество Христово.

В християнската религия на Възкресение (Великден) се чества връщането на Исус Христос към живота на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироноски, посетили гроба. Исус Христос се явява на Мария Магдалина и на апостолите.

Събитията, свързани с Христовото възкресение, са станали в дните около еврейския празник Пасха. Затова от самото начало честването на Великден е свързано с еврейската Пасха. Поради връзката му с лунния календар Пасхата е подвижен празник, затова и Великден променя датата си. Но има едно древно правило, което повелява Великден да не се празнува заедно с еврейския празник, а в неделните дни около нея и винаги след деня на пролетното равноденствие. Още от времето на Първия вселенски събор през 325 г. има пожелание Великден да се чества в един ден от всички християни. Тогава е определен принципът, според който Великден се отбелязва в неделята след първото пълнолуние след пролетното равноденствие.

От древни времена много култури асоциират яйцето с вселената. Персите, например, вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. През 4-и век консумирането на яйца по време на постите е забранено. През пролетта обаче кокошките снасят най-много. Тогава хората започнали да варят яйцата, за да ги запазят по-дълго. Много народи виждали в яйцето символ на прераждането през пролетта. Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци. След възникването на християнството яйцето започва да се възприема като символ на раждането на човека от природата. В Германия зелени яйца са се консумирали в четвъртъка преди Великден. В православния свят яйцата се използват като специално Великденско поздравление. Хората се чукат с яйца и се поздравяват с „Христос Воскресе”.

Великден е християнски и български народен празник, свързан с представата за Христовото Възкресение. Чества се в неделята след първото пролетно пълнолуние (може да бъде от 4 април до 8 май). Подготовката за празника започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна. Яйцата се боядисват обикновено на Велики Четвъртък. До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, със смрадлика – оранжева, зелено – с коприва, жълто – с орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.

С първото, боядисано в червено яйце, бабата чертае кръст по челата на децата, та да са здрави и румени през годината. Това яйце се слага пред домашната икона, в сандъка с момински чеиз или се заравя в средата на нивата, за да я пази от градушка. На Велики Четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове.

На празничната трапеза задължително се отговява (така се слага край на започналия на Заговезни пост) с великденски яйца и обредни хлябове. Всички се “чукат” с шарени яйца – за здраве.

В различните региони на България, Обредният хляб бива наричан с различни наименования – великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсява с нечетен брой червени или бели яйца и усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете, на девера и на роднини.

Великденските празненства продължават три дни. В полунощ на събота срещу неделя всички отиват на църква и след тържествената служба, известяваща възкръсването на Христос, отнасят в домовете си запалена свещ с получения Благодатен огън.