Памет, светлина и широка усмивка за ГОШО!
Живях си живота така, както малко хора у нас са успявали да го живеят. И ядох, и пих, и по жени ходих, даже успях и да попея…
Георги Минчев (бате ГОШО)
Днес Георги Минчев - човекът, който остана завинаги млад, бардът на българския рок, щеше отново да събере приятели и да отпразнува за 78-и път рождения си ден.
Светла памет и неувяхващо цвете за ГОШО
Идва на този свят в София през 1943 г. Във времето на развития соц в България, завършва специалност „Външна търговия“ във ВИИ „Карл Маркс“ (днес УНСС). Още като студент печели Първа награда на фестивала „Златният Орфей“ с прочутата песен на Борис Карадимчев и Богомил Гудев „Бяла тишина“ в акомпанимент на „Щурците“ и струнен квартет „Димов“.
Кариерата му започва с „Бъндараците” и „Сребърни гривни”. Пее в дует с Бисер Киров, а по-късно е сред солистите на „Студио 5″. В края на 60-те песните му започват да бъдат излъчвани и по Българското национално радио. В единствената официална ефирна медия по това време у нас, зазвучават хитовете на Георги Минчев "Снегът на спомена" и "Сребърни ята". През 80-те поема Георги Минчев навлиза в журналистическото поприще. Между 1980 и 1982 води радиопредаването "Песни на седмицата" по Радио София. След период на известно отсъствие от утвърденото публично пространство, Георги Минчев се завръща на музикалната сцена с носталгичните „Блажени години”, „Стар избелял албум” и „Първи в класация”.
Официалният дебют на първия му албум е в края на 80-те години. С края на класическата соц.-епоха у нас, ликът му трайно се превръща в символ, а песните му добиват масовост. През 1991 г. заедно с Петър Гюзелев създават групата "Стари муцуни", а по-късно и "Полезни изкопаеми" - с Развигор Попов.
Георги Минчев завършва своя земен път след тежка борба с рака - на 18 февруари 2001 г. Духът и песните му обаче заслужиха друга съдба - да продължат да живеят, за поколения наред.
Всяка година, музиканти от страната и зад граница почитат паметта на Георги Минчев с "Цвете за Гошо".
"Живях си живота така, както малко хора у нас са успявали да го живеят. И ядох, и пих, и по жени ходих, даже успях и да попея!
Никога не съм си въобразявал, че ще ме пишат в енциклопедии и не съм го правил заради това. Никога не съм искал да пробивам ей така - с главата напред. Аз съм на принципа "Отмини простака с презрение". Просто съм над нещата. Мен не ме интересува материалната страна на живота.
Ние не сме от това поколение, което се занимава с бизнес. Будали сме, ентусиасти"
