Боян Желязков от Добрич: Татяна Лолова беше събитие, което озаряваше живота ни

„Не знам кога за пръв път съм срещнал името Татяна Лолова и нейната усмивка на малкия екран, но както всички я обожавах. На сцена съм я гледал за първи път, когато ме заведоха на спектакъла „Нищо не помня“. Конкретни спомени нямам досущ като в заглавието, но в съзнанието ми изплуват образи. И до днес в театралните среди се върти шегата, че зрител звъни на касата на театъра и пита „Какво се играе тази вечер?“, а отговорът на касиера е „Нищо не помня“, при което зрителят бива изумен от подобна внезапна амнезия”.

Това споделя за Про Нюз Добрич Боян Желязков от Добрич. Той е един от щастливците, които познаваха лично Татяна Лолова. Преди 11 години има шанса да започне работа в Театър 199 „Валентин Стойчев” в София, в момента е експерт „Връзки с обществеността”. В афиша на театъра присъства и моноспектакълът на голямата комедийна актриса „Duende”.

Боби, както го наричат приятелите му, още като студент започва работа в театъра като касиер. „Татяна Лолова имаше безпрецедентното право да влиза не през служебния, а през централния вход на театъра. Централния вход разбирайте и касата на театъра, където работех и аз”, споделя младият мъж. Разказва, че актрисата е поздравявала с нежна усмивка и топлота, ръкостискала и с фин жест слизала бавно по стълбите към гримьорната. „Това беше ритуал, в който имаше тържественост. Театърът – нейната обител, в която влизаше смирено и тихо. Винаги изпитваше трепет преди представление и искрено се надяваше да мине добре. Всички това си пожелавахме. Даряваше с обич и внимание целия екип и ние отвръщахме на тази нежност”, посочва Боби.

Той си спомня вълнението от първите срещи с Лолова, описва ги като неописуем луд трепет от преживяното.

Разказва, че първото му турне с театъра е именно със спектакъла „Duende”. Трупата обикаля села и градове из цяла България. Естествено, след представленията винаги има опашка от зрители, които искат да подарят на Татяна Лолова цвете, да си направят снимка, да я прегърнат, да изразят възхищението си.

За един от рождените ѝ дни на 10 февруари бяхме подготвили специален подарък, който двама души от екипа на театъра отидохме да ѝ поднесем у дома, а долу в колата останаха да чакат Ани Монова - директорът на Театър 199 и Кети - графичният дизайнер, разказва добричлията. „Ние ѝ го поднесохме, но сърдечно и без възможност за отказ останахме два часа у тях, където Таня и Славето ни почерпиха. И това придружено с истински моноспектакъл от нейна страна. Не питайте за чакащите долу”, споделя младият мъж.

По думите му е имало е много специално гости на „Duende” в Театър 199, като например Христо Стоичков и Лили Иванова.

„След кратко отсъствие от сцената бяхме приготвили изненада за нея – винил с текст „Обичаме те, Таня!“, който отворихме от единия до другия край на реда в салона след представлението на „Duende”, спомня си Боби.

„Duende” спира да се играе, но Татяна Лолова продължава да бъде част от живота на театъра, те са неразривно свързани. В Театър 199 тя приемаше всички цветя за рождения си ден, което превръщаше касата в цветна градина, разказва младият мъж. И допълва: „По време на първото затваряне миналата година Театър 199 отвори врати по нейна молба и специално разрешение, за да даде интервю от сцената му”.

През 55-годишната история на Театър 199 Татяна Лолова играе на сцената освен в „Duende” и в спектаклите „Старомодна комедия“ и „Нищо не помня“ – все сред ярките заглавия на театъра.

„Едни от най-хубавите ми спомени с Театър 199 са свързани с Татяна Лолова – разказва Боян Желязков. - Да вървиш до нея беше чест и привилегия, но и голямо неудобство. На всяка крачка я поздравяваха, а тя винаги се спираше и с цялото си сърце и ентусиазъм отвръщаше на всеки мил жест и поздрав на минувачи.

Получаваше и раздаваше щедро усмивки. Помахваха ѝ с ръка от движещи се автомобили,  ръкопляскаха от тераси, ставаха на крака в ресторанти. Тя беше събитие, което озаряваше живота ни.

Тя беше слънчева експлозия от топлота, нежност, добронамереност. Имаше вкус към живота и го ценеше. Изпълваше го със смисъл. Горда, интелигентна и светла личност, която подбираше кръга около себе си. Личност, която имаше пълнокръвно истинско присъствие, което очароваше и будеше възхищение. Много уроци ни даде по живеене”.

Боби споделя, че ако се направи статистика сред думите, които използваме най-често за нея, ще се откроят - усмивка, доброта, слънце, обич, едни от най-смислените неща.

И всеки ще я помни с нещо хубаво. И с обич, казва в заключение Боян Желязков.