Едва на 25 години млада пътешественичка от Балчик е обиколила вече 28 държави
Тя е на 25 години и вече е била в 28 държави по цял свят. Само за три месеца Ростислава успява да посети 20 дестинации, все още като студентска. Днес тя е лекар и работи в болницата в Добрич
Ростислава е пътешественик по душа. Не само обича да посещава различни държави, като предпочита топлите и екзотични дестинации. Обожава да пътува сама. Знае, че, където и да отидеш си чужденец. Затова е избрала да остане в България и да работи тук. От няколко месеца е специализант в МБАЛ-Добрич, работи в отделението по неврохирургия.
Младата пътешественичка успява да посети 28 държави по цял свят за краткото време от 2017 до 2019 година. Само за 2019 година има изминати 50 000 километра. Ако не беше пандемията от коронавирус вече със сигурност щеше да е надхвърлила 30 държави в списъка си.
Започнала да пътува, докато се занимава с народни танци. В продължение на 10 години играе - първо в Балчик, а след това и в университета.
„Първите ми излизания в чужбина бяха с танцовия ансамбъл. Посетихме Италия, Македония, Турция. След това с университетския ансамбъл ходихме до Чехия, Унгария. Когато бях втори курс започнахме да ходим с приятели – до Италия, Англия. Докато в един момент не реших, че искам да отида на бригада в САЩ“, припомня си Ростислава.
Това е нещо, което в Медицинския университет се случва трудно, защото няма желаещи. През последните години тя е единствената, участвала в бригада в САЩ. „Нашата сесия е доста късно, а на бригади се ходи по-рано, а изпити много трудно се местят“, обясни тя.
Още преди да замине за бригадата в САЩ решила, че това не й е достатъчно. Затова се записала за участие в проект по Еразъм, в който партньор била организация от Полша. „Там блях на стаж, вътрешни болести и неврохирургия. Тогава пътувах до всички съседни държави, плюс някои от скандинавските“, казва младата жена.
Много искала преди да навърши 25-годишна възраст, посетените държави да станат 30. Но пандемията объркала намеренията й. Ако не беше Covid-19, това щеше да се случи. Но не зависи от нас, обяснява тя.
През 2020 г. е пътувала само до Истанбул.
Интересното е, че в много от пътешествията си е сама.
Първата година, когато отишла в САЩ, посетила Ниагарския водопад, Маями, Ню Йорк и Вашингтон в компанията на различни хора. През 2019 г. отишла сама, но и пътувала без компания.
„Всичко си подготвям сама. Моята мечта е да си направя тур агенция. Обичам сама да организирам нещата. На организирана екскурзия съм ходила само на Гранд каньон. Не за друго, а защото сама няма как да отида, няма транспорт“, разказва Ростислава.
И продължава с разказа си за това как съвсем сама отишла в Мароко. Но не препоръчва на други жени да го правят.
Когато за първи път пристигнала в САЩ, работела близо до Вашингтон. Купила билет за концерт в Ню Йорк за следващия ден, след пристигането й.
„Пристигнах на 6 юни 2019 г. в 9 часа вечерта. Без да зная къде съм. Моите карти за телефон не работят. Нямам време да си купя нова, а на следващата сутрин в 8 ч. ми е автобусът за Ню Йорк. Съвсем сама отивам на концерт. Станах, тръгнах, изпуснах автобус. Но стигнах. Самото чувство – единия ден си в България, на другия ден да си летял 10-11 часа, да пристигнеш някъде, без дори да можеш да осъзнаеш къде си и след 7-8 часа да си хванал автобуса и вече да си в Ню Йорк, не някъде другаде,, а в мегаполиса на мегаполисите. Съвсем сам. Без карта. Беше ми много хубаво – да ходя , където искам, да правя, каквото искам. Оттогава разбрах, че това е моето“, обяснява младата жена. „Чувството, че имаш свобода да правиш каквото искаш и зависиш само от себе си. Плашещо е. Много странни неща са ми се случвали. И мен са ме стряскали, но съм се старала да запазя самообладание. Все пак бях на 21 години“, връща тя лентата назад. Все пак успяла съвсем сама да отиде на концерт на The Weeknd още на следващия ден след пристигането си в САЩ.
„След това започнах работа като спасител. Много неща съм работила. Имахме доста почивни дни и през сезона доста пъти ходихме до Вашингтон, защото беше близо. До края на годината още два пъти ходих до Ню Йорк. С приятел пътувахме до Маями за няколко дни и накрая – до Ниагарския водопад. Тогава нямах време да посетя местата по Западното крайбрежие на САЩ. Върнах се с идеята след 2 години да отида пак. При мен всичко беше планирано, беше измислено. Стажът в Полша по Еразъм беше много интересен. Ходихме из цяла Полша, в Швеция – сама, в Дания. В Украйна ходих сама. Бях в град Лвов. От границата до Лвов – през едни чакълести места, на всяка спирка слизат едни зеблени чанти. Един автобус, роднина на българските „Чавдар“, ни возеше. Там ни беше по-трудно с езика“, разказва тя.
Същата година със самолет пътувала до Дания и Швеция, но самите държави не й допаднали. Не успяла да ги усети.
Но Ню Йорк винаги ще остане най-любимото й място, защото е мръсен, гаден, претъпкан, но има своя чар, винаги има какво да ти даде, какво да ти покаже и с какво да те изненада.
Разказва, че между бригадите и обученията по Еразъм е ходила на някои краткотрайни екскурзии като в Испания. „Когато се върнах от първия Еразъм през 2018 г. един месец бях в абстиненция. Казах си, че няма да стане така. Затова панирах още един Еразъм, но този път държавен стаж, и още една бригада. Ходих да работя отново като спасител в САЩ. Този път за цялото лято имах само един почивен ден. Ходих в Ричмонд, но не успях много да обикалям. На конзерт ходих в Копенхаген на конерт на Джъстин Тимбърлейк. Много хора не го разбират това, че ходя сама. Много повече се притеснявам да изляза сама да седна да вечерям, да обядвам, да отида на кино, тук в България, отколкото в чужбина. Защото манталитетът е безкрайно различен“.
И допълва: „Последното ми участие по проект на Еразъм беше в Падуа, Италия. Това беше Меката на Еразъм студентите – над 1100 студента от всички държави, всички специалности. Имаше много французи, белгийци, испанци. Усещаш разликите в манталитета. Затова, когато някой ме попита кое е любимото ми място, аз не мога да кажа, защото навсякъде е различно. Моите ходения не са просто да си взема някаква екскурзия и да отида на определено място. Всяко ходене е свързано с някаква с преживяване, емоция. През 2019 г. бях три месеца в САЩ. Върнах се буквално за един ден, за да оправя багажа, и заминах за Италия, където живях три месеца. Месец след като се върнахме и започна пандемията“, припомня си с носталгия тя.
В САЩ работила като спасителка на басейни, което й оставяло време да планирам екскурзиите си. „От Вашингтон, където бяхме, с автобус пътувах до Филаделфия, от там със самолет до Лас Вегас, там останах няколко дни, след което еднодневна екскурзия до Гранд Каньон. След това в Лос Анжелис, от там в Сан Диего и накрая – да си кажа последно сбогом с Ню Йорк и оттам във Вашинтон. В Ню Йорк лях на 10 септември, ден преди 11 септември, когато беше пълно дори и за мен“, разказва тя. И добавя, че „пътуването до Гранд каньон било интересно, тъй като всички в автобуса били по двойки – съпрузи, братя и сестри, само аз с празен стол до мен. Дори екскурзоводът като разбра, че съм сама, ми подари билета си за филм за история за каньона.
Когато пътувам сама, нощувам в хостели. Обикновено сме по 4 жени в стая. Така беше в Мароко, в Португалия. Срещаш хора, които като теб обикалят сами. Много от тях могат да си позволят да си напуснат работата и да обикалят една година ден за ден, продължава разказа си Ростислава.
В Мароко срещнала холандка на 26 години. Обяснила, че е напуснала работата си – стандартна в офис, отишла в Австралия, наела си кемпер и два месеца живяла така.
На въпроса къде ще се върне при първа възможност, младата лекарка обяснява: „На много места искам да отида. Ако ми кажат, днес отваряме границите и можеш да пътуваш, веднага тръгвам. Бих се върнала в Италия. Падуа ми е сантимент, тъй като 3 месеца живях там. 4 пъти съм ходила в Италия и съм посетила много места. Сицилия ми е много любима. Португалия също. Много харесвам палми, слънце, вълни, море“. Ростислава разказва, че си е татуирала котва с компас, както и палма с вълна.
„Много хора ме питат дали не ми е скучно, когато пътувам сама. Дари не искам да споделя“, обяснява тя.
В Италия била на гости на две италианки. Вероятно затова толкова ми харесва, защото получих истинския италиански експириънс – не като туристическа дестинация, а самия живот.
Когато бяхме в Италия, обиколих много места в страната, пътувах до Монако, Франция, Сан Марино, Хърватска и Словения, разказва младата жена.
Мечтае да отиде до Куба и Мексико. Не успяла да ги посети при посещението в САЩ заради изискванията към визите – тази, с която е била тя, предвижда веднъж напуснеш ли страната, не можеш да се върнеш. Исках да отида до Канкун и Хавана, но сложните отношения на САЩ и Куба, ембаргото, наложиха да изчакам до следващия път.
„За САЩ ми казваха колко са добри, отзивчиви. В Ню Йорк се изгубих. Спря такси, като шофьорът беше пакистанец. Закара ме, даде си телефона, ако имам нужда от нещо, да го потърся. Много помагат хората. Първата година много пъти съм се прибирала с пълни торби с покупки. Спира кола, предлага ти да те откара Качваш се и те закарва, без да иска да плащаш. Много са отворени хората. Не те съдят. Не те гледат как си облечен. Много ми е странно това. Сякаш всичко се е случвало в един предишен живот“, споделя тя.
Сред най-странните неща, които са й се случвали по време на пътуване, е случка в Мароко. „Една камила почти ми изяде Go Pro. В Казабланка бях излязла с рокля, макар и не много къса. Спира жена и започва да крещи срещу мен и ме гони. Явно ме е наругала и отидох да се преоблека, припомня си Ростислава.
Пристигнала на летището в Мароко късно през нощта. Отвън чакат таксиджии да ни разпределят. Имаше група от 4-5 студента, с които делихме едно такси. Бях си запазила хотел, който не ми отговаряше, като им писах. Успяхме да се свържем по телефона и установихме, че той е затворен, просто си стои в Буукинг. Мой приятел египтянин ми помогна. Ако не беше, щяха да ме изсипят на медините.
„Чух, че студентите, с които пътувах в таксито, че коментирах въпросния хотел, който не съществува. Те все пак решиха да отидат. Оставам аз с таксиджията, който говори за арабски и френски. Аз съм с 2% на телефона, без карта и не можем да се разберем. В 1 часа през нощта и ме спира пред медината. Не можем да се разберем. Заведе ме в полицията, остави ме в районното управление. Успокоих се, че, ако няма къде да спя, поне ще е в полицията. Накрая полицаите ме ескортираха, намерихме адреса, с много блъскане ми отвориха“, разказва младата жена.
В САЩ преживяла доста по-страшни неща. Казва, че Ню Йорк през деня и Ню Йорк през нощта са много различни. През нощта около 25% от хората са такива, които трябва да пътуват нанякъде. Останалите са купчина боклук на пътя, която се мърда и осъзнаваш, че там спи човек. Виждаш как хора спят в боклуците, как припадат на земята. Всичко е затворено, само на касата можеш да си поръчаш да ядеш, пиеш. Всичко се случва за един час, в който можеш да стоиш вътре.
„Всякакви хора има навън. Правили са ми изречения, приканвали са ме да ходя с тях. Да, страх ме е. Влязох в Макдоналдс и стоях там, чукаха на стъклото. В Лос Анджелис, когато пристигнах, дойде човек, уж да ме упъти. Видях, че си купувам карта и че имам пари кеш. Каза „дай ми, за да се прибера“. Не можеш да откажеш“, разказва тя с блясък в окото
Обича да пътува със самолет, но много е пътувала с автобус, с ферибот.
„Много хора ме гледаха странно – как мога да ходя на такива места, още повече сама жена. Родителите ми също се притесняваха. Няма как да се оставиш да живееш с тези притеснения и страхове“, категорична е тя.
Често я питат дали няма да отиде да търси реализация в чужбина. „Където и да отидеш, си чужденец. Хубаво ми е в САЩ, В Италия, Испания, да посещавам нови места. Но, навсякъде си чужд. Колкото и да те приемат, няма да се усещаш у дома си. Аз съм такъв човек, който смята, че камъкът си тежи на мястото. Аз си зная, че ще остана в България, къде още не е ясно. Но съм наясно, че няма да замина където и да е. Единствената държава, където лих отишла, е Америка, но заради езика и заради самата атмосфера. Но нещата с приравнителните изпити са много сложни и отпада“
Отивайки там, аз оставям живота си тук и там съм една обикновена спасителка, която не се интересува от нищо – нито дали учиш медицина, лекар ли си, никой не те познава и имаш тази безгранична свобода. Точно това ми липсва – да оставиш всичко тук и да отидеш някъде за месец, два-три, буквално да избягаш“, смята Ростислава.
Приема всички тези емоции с усмивка. Много от историите от пътешествията си е разказала в своя блог за пътешествия https://rosathexplorer.com, както и в канала си в youtube
