Днес е денят на най-вкусното ястие в света - пицата
На 9 февруари се отбелязва Международният ден на пицата. Лакомството е любимо на милиони хора по света. Пицата представлява плосък и кръгъл хляб, изпечен в пещ, който обикновено се покрива с домати или сос на доматена основа и моцарела. Съобразно културните и регионалните предпочитания се добавят и други съставки.
Класическото тесто за пица се приготвя от брашно, мая, захар, сол, зехтин и вода. Тестото се меси на ръка, след което втасва определено време и се разточва на тънък пласт (обикновено с дебелина 0,5 cm). Майсторите на пица използват зрелищен начин за разточване на тестото, подхвърляйки го във въздуха.
Тестото се покрива с домати или доматен сос. Добавките след това са обосновани от традиционната кухня или определен вкус. Класическата пица се пече в специална пещ (горяща с дърва), много бързо и при много висока температура.
Първите сведения за приготовление на пица съществуват още при древните гърци и римляните. С пренасянето на домата за първи път в Европа през 1522 година, в Неапол се появява първообраза на италианската пица. През XVII век се появяват специални хора („pizzaioli“ – пиццайоли), приготвящи пица за италианските селяни. Пицата става любима храна на съпругата на неаполитанския крал Фердинанд IV – Мария Каролина Лорена (1752 – 1814), а по-късно и на италианския крал Умберто I и съпругата му Маргарита Савойска (на италиански – Маргерита), в чест на която е назована една от рецептите.
В САЩ пицата е пренесена през втората половина на XIX века и за първи път се прави в Чикаго, Илинойс. През 1957 година се появяват първите пици – полуфабрикати.
В България пицата навлиза в края на 70-те години, наричана на тогавашния бюрократичен жаргон „гарнирана пита“. Пиците по това време са сравнително скъпи, с недобро качество и типичен за комунистическия период ограничен асортимент.
Италианският Парламент приема закон за Традиционна италианска пица, определяйки точно определени съставки и начина на приготвяне на италианската пица, включително и на замразените пици. Само продукти, отговарящи на тези изисквания, могат да носят името „Традиционни“, най-малкото в Италия.
Италия също така изисква от Европейския съюз да защити някои традиционни италиански пици, като например „Маргерита“ и „Маринара“. Европейският съюз приема решение за включването в системата Защитено име и географски произход през 90-те години на ХХ век.
