Жена от Добрич, преборила рака – за сблъсъка си с коварното заболяване

Софка Йорданова е от Добрич, заболяла преди 20 години от рак на гърдата. Председател е на Сдружението на жените с онкологични заболявания и техните сподвижници. За Про Нюз Добрич разказа как се е сблъскала с коварното заболяване, как се е преборила с него и какво й е давало сили.

Разбира, че има рак през далечната 2001 година. На 13 ноември тя установява, че има много малка бучка – колкото грахово зърно, на млечната жлеза. Вземат й биопсия и се оказва, че е инвазивен карцином. Оперират я на 4 декември, след това и на 13 декември. Лекарят, който извършва операцията и на когото жената е безкрайно благодарна, е д-р Дженко Русев. Благодарна е и на д-р Денислав Белинов, който я проследява впоследствие.

Оттам нататък започна моето ходене по мъките, споделя Софка. По думите й тя е с органосъхраняваща операция. При четири резултата в онкология в София е трябвало да прави поредна операция, но отказва. Започва химиотерапия, но понеже е алергична и прави силно алергичен шок я прекъсва. Продължава с лъчетерапия и след това с проследяванията.

„Сила трябва на човек, да не се отчайва, да знае, че има и светлина”, споделя Йорданова. По думите й стресът е много голям. „Това е една много стряскаща за всеки човек диагноза. Човек трябва да намери вътрешния мир в себе си, да не се отчайва. Близките му да го подкрепят в борбата, но не да му показват, че го съжаляват”. Софка Йорданова е категорична, че трябва да се правят навреме профилактични прегледи. 

Добричлийката споделя, че никога не е преставала да работи, тя е счетоводител и е работила през цялото време на лечението си. По думите й това най-много я е крепяло и по-малко е мислила за болестта. Срещнала е голяма подкрепа и от семейството си, приятели, колеги. „Аз не се затворих вкъщи, а продължих да си водя живота както и преди това”, обяснява жената. Не крие, че е имала моменти, в които е изпадала в депресия, но е успяла да намери равновесието в себе си. Това я е провокирало навремето да направи и онкосдружението, защото тогава не е имало толкова информация колкото сега благодарение на интернет, въпреки че тя не препоръчва много да се чете там.

Другото, което може би мен ме спаси, беше, че аз прекалено много вярвах на двамата лекари, споделя Йорданова. Тя е категорична, че е много важно да имаме доверие в медика, който ви води лечението.

Жената споделя, че има много хора, които като чуят диагнозата се затварят в себе си. Не желаят да комуникират и споделят. За нея това е убийствено.  По думите на Йорданова целта на Сдружението на жените с онкологични заболявания и техните сподвижници при неговото учредяване е била да се срещат хора, преборили болестта. Да комуникират, да говорят, да споделят. През годините организацията се е включвала в различни програми, в Добрич са идвали консултанти, онколози, мамолози.