Водещи новини Общество

Десетилетия Кичка от Добрич се вглежда във всяка жена в опит да открие майка си

Разбрала, че е осиновена по зловещ начин, в навечерието на абитуриентския си бал. Всяка година на 16 декември тя пита „Мамо, сещаш ли се, че днес имам рожден ден?“ До днес не е получила отговор, защото така и не е открила рождената си майка. Иска да намери биологичните си роднини, за да знае коя е. Вече е простила

Най-съкровеното желание за Коледа на Кичка Енчева Вълчанова е да открие коя е, да намери своите биологични родители, брат или сестра. Преди броени дни тя навърши 48 г. Толкова са годините, в които тя е отделена от близките си, изоставена от рождената си майка.

Отгледана е от своите осиновители Анастасия Панайотова Вълчанова и Енчо Василев Вълчанов.

Научила, че е осиновена по зловещ начин.

„Точно преди абитуриентския ми бал, на 24 май в Шабла. Ден по-рано се бяха събрали роднини, приятели, маси, приготвени тоалети, емоция за бала. Тогава първата ми братовчедка, дори не си спомням по какъв повод, ми каза, че съм осиновена“, разказа пред Про Нюз Добрич Кичка.

„От тогава няма година, когато на рождения си ден да не се питам „Мамо, сещаш ли се, че днес имам рожден ден?“

Информацията, която има от своята осиновителка, е, че е родена в Добрич. На три месеца е осиновена от дом „Майка и дете“. Преди 20 години ходила до там, за да търси информация за биологичните си родители. Там й обяснили, че никаква информация не могат да й дадат и й блъснали вратата под носа.

„Бях дочувала от малка. Съученици идваха и казваха „ти си взета от детски дом по пижама“, но осиновителката ми успяваше да ме залъже. Всичко беше отминало, дори забравено. Но, когато се случи това и първата ми братовчедка ми го каза беше не шамар през лицето, а ритник през лицето. Светът ми се преобърна. Гледаш близки, роднини, хора, които цял живот си смятал за родственици, изведнъж разбираш, че те не са ти никакви, че са чужди.

Така и не зная тя защо каза това. Попитах я от кого знае, обясни, че от вуйна ми, нейната майка.

Много тежко го преживях. Затворих се в детската стая, заключих. Аз вътре плачех, майка ми отвън. Молеше ме да я пусна. Когато влезе и започна да ми говори, сърцето ми се разби, че й причинявам такава болка. Даде ми някаква малка информация.

Това, което ме шокира, беше, че на въпроса ми дали познава биологичната ми майка, отговори положително. Дори каза, че аз също я познавам. Дори е по-близо до мен, отколкото мога да предположа. Това много ме шокира. Излизала съм на улицата, втренчвала съм се във всяка жена, за да видя дали тя прилича на мен, дали аз на нея“, продължава разказа си Кичка.

„Малкото, което зная, че съм била трето дете в семейството. Биологичната ми майка е била учителка в Добрич. Имала съм брат или сестра. Най-вече искам тях да открия. А, ако биологичните ми родители още са живи, ще се радвам и тях да открия. Каквото било, било. Явно има някакво оправдание за всичко това. Особено по време на комунизма, знаете как беше“, споделя жената.

Казва, че вече е простила.

Родена е на 16 декември 1972 година в Добрич. Майка й се е казвала Снежана и е била учителка. Смята, че рожденото й име е било Кремена /или Красимира/.

“Винаги съм харесвала тези две имена”. Веднъж попитала осиновителката си защо не са я кръстила така. Жената застинала в ужас, когато момичето казало името, с което е било осиновено.

Допуска, че родната й майка има връзка с Шабла, след като са й обяснявали, че тя е наблизо. Вероятно е от Шабла и е живеела и работела в Добрич.

Не съм я разпитвала повече, сърце не ми даваше, като виждах как това я измъчва. Опитах се сама нещо да разбера. Когато ми каза, че съм взета от Дом майка и дете, директно отидох там. Но там отказаха да ми дадат каквато и да е информация. Дори се отнесоха доста грубо. Това се случи преди повече от 20 години.

„По законен начин нямат право да отворят досието. Има закон, който разрешава отваряне на делото за осиновяване. Но за тази цел трябва да дойда до България или да намеря адвокат, който да движи делата ми.

След това майка ми се разболя. Имаше тумор в главата, в надбъбречната жлеза, диабет, остеопороза. Не исках да я притеснявам. След това получи удар и така почина, без да ми каже повече. След това почина баща ми.

След това животът ми така се стече, че трябваше да решавам други проблеми. Разведох се, останах с две деца. В България нямаше шанс с една заплата да мога да издържам семейството си, да плащам квартира и да покривам другите разходи. Затова заминах да работя в чужбина с децата.

Но мечтата ми винаги е била, независимо колко собствени деца имам, да мога да осиновя едно детенце. Да направя за друго дете това, което моите родители са направили за мен. Но така се стече животът  ми, че аз трябва да се боря за оцеляване. Не мисля, че на възрастта, на която съм вече 48 години, ще ми бъде позволено до осиновя дете.

Това ми е било мечта цял живот. Съседите в Шабла, играят си две сестрички, брат и сестра, а аз бях винаги сама. Никога съм нямала опора. Виждам как братя и сестри се уважават, помагат, подкрепят. Винаги съм мечтала да имам брат или сестра. Много ще се радвам, ако мога поне тях да открия.

Казва, че нейна майка е осиновителката й. „Това няма как да се промени. Да, другият ти е биологичен родител. Дори и да я открия, не мога изведнъж да кажа „майка“. Може би, след време. Не зная дали мога да се пречупя. Но зависи и как семейството ще ме приеме“, споделя жената.

„Живея и работя на Канарските острови, които са към Испания, но на 100 км от Африка. В момента нямаме заразени на нашия остров. Затова не посмях да тръгна. В България нямам здравна осигуровка и, ако нещо се случи, няма да е приятно“, сподели жената.

Затова изчаква пандемията да утихне. Надява се, че ще в края на март – началото на април ще може да се върне. Надява се дотогава да намери някаква информация за биологичната си майка. В краен случай  ще търси адвокат или частен детектив.

Кичка има дъщеря на 25 години и син на 30 години. Те знаят, че майка им е осиновена. Преди години споделила с тях, че иска да намери биологичните си роднини. Желанието й да ги открие неотдавна било провокирало от епизод на „Съдби на кръстопът“, което я обнадеждило, че има шанс да ги намери.

„Искам да знам коя съм, откъде съм. Откъде си изпаднал? Кой си ти? Кои са ти корените? Дори само отдалеч да мога да ги зърна, ще ми е достатъчно“, споделя Кичка.

Не крие, че мъжът й се опитал да я разубеди, тъй като не се знае на какви хора ще попадне, ако ги открие.

„Може да не ме приемат, да решат, че искам наследство или да имам други претенции. Не, нямам никакви претенции. Аз имам наследство от моите родители и това, което сама съм постигнала в чужбина“, добавя тя.

„Имам право да зная коя съм. Каквото и да е, но мисля, че много бих се зарадвала“, категорична е жената.

Споделя, че досега не е предприела сериозни стъпки, за да издири близките си, защото била набрала много ярост спрямо биологичната си майка.

Заради натрупания яд не исках да я открия, не исках са чуя обяснението й. Но, след като започнах да се интересувам повече, да чета за такива съдби, свързах се с осиновени деца, с осиновители. Видях гледната точка от другата страна. Тогава е много по-лесно да прогледнеш“.

„Винаги съм казвала, че няма обяснение една майка да си остави детето. И аз съм майка, зная през какво съм минала, за да се преборя за детето си. За мен нямаше обяснение защо го е направила. Бях се примирила. Но след това събирах информация, четох много неща и доста промених начина си на мислене. Вярвам, че винаги обяснение“, споделя Кичка.

Категорична е, че, каквато и да е била причината родната й майка да я изостави, тя й е простила.

„Простила съм й. С яд не може да се живее. Винаги може да се прости”.

Вярва, че вече е готова да научи истината.

Ще е благодарна за всяка информация, която може да я насочи към биологичните й родители.

Follow Me:

Related Posts

  1. Осиновителката ѝ, ако я обичаше, нямаше да скрие и да знае, че се измъчва. Егоистоматериалкс, аз давам псрите и вниманието и ти нямаш права!!! Е г о и с т!!!

      • Истината винаги боли says:

        Истина е, егоизмът и материализъм са много лоши черти от характерът на по-голямата част от народа. Лошо, много лошо!

  2. Перихан Мокан says:

    Да,истина е ,че осиновителката и е била егоистка и матетириалистка,единствено и само,за нея,но истината и фактите са други,сега я няма,а това момиче е самотно .И живота и спретнал други неблагоприятни изненади!Я си представете,че биологичната и майка се разкаяла,съжалява,а може би е и болна и единственото и желание е да си види отритнатата рожба, а другите и деца не знаят за Кичка и в един момент се запознаят и с другата си сестра ,какво по голямо щастие и богатство от това за всички,че в един момент всички са заедно.А може би тя,не е виновна,за това туй момиче много пъти и не един път е размишлявал за да стигне до прошката,защото така ще има мир на душата си, че всичко ,каквото зависи от нея,тя го е направила и
    най важното простилаа на родната си майка !!

  3. Един от всички says:

    Защо говорите че някой е егоист без да познавате никой от тези хора

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *