Наградиха "Oбир в Бестфрендвил" на седмокласник от Добрич

Седмокласникът Георги Петров Миленов е вторият от отличените в Областния ученически конкурс "С Йовковата бяла лястовица", чиято награда е лично връчена в Дом-паметник "Й. Йовков", съобщиха от Добричкия исторически музей.

Георги, който е ученик в 7 клас на ОУ "Христо Ботев" в Добрич, бе класиран на трето място със своя разказ "Oбир в Бестфрендвил". Младият творец е член на училищния литературен клуб "Таланти", воден от Димитрина Костова - дългогодишен преподавател по български език и литература в ОУ "Христо Ботев".

Габриела Димчева от училището по изкуства в Добрич спечели конкурс за Йовков

Oбир в Бестфрендвил

Беше една от последните топли есенни вечери в Бестфрендвил. Петър и Силвестър се шляеха безцелно край езерото, както често им се случваше напоследък. Преди няколко месеца завършиха училище и се оказаха без амбиции, без планове, без перспективи. Не бяха лоши момчета до миналата година, когато все едно някой ги омагьоса – спряха да учат, нищо не ги вълнуваше, нямаха мечти, започнаха все по-често да се черпят с алкохол и дори наркотици. Петър живееше с лелята на майка си от 8-годишен, родителите му бяха загинали в катастрофа, в която той по чудо бе оцелял. Майка му дълго време не успявала да има деца и точно в деня когато разбрала за бременността си с Петър, същата вечер били на кино с мъжа ù, гледали филм със заглавие „По жицата“. Филмът много впечатлил майка му, тя имала нужда точно от това – от надежда, че всичко ще е наред с така дългоочакваното бебе. Тогава тя си обещала, че ако се роди момче, ще го кръсти на главния герой – Петър Моканина, и спазила обета си. Вярвала, че така късметът няма да го изоставя никога. За съжаление, съдбата не ги оставила достатъчно дълго заедно – да може да му се нарадва.

Петър беше леко грозноват, среден на ръст, мълчалив и затворен в себе си. Не контактуваше почти с никого освен със Силвестър, чувстваше го близък като брат.Силвестър беше добре сложен, с развита мускулатура, резултат от редовните му тренировки доскоро. Той беше симпатичен, общителен младеж от семейство на адвокати с добра репутация и голяма кариера. Той носеше първата буквичка от името на прапрадядо си – Серафим, с когото се гордееха поколения наред. Дядо Серафим бил изключително добър човек, готов да пожертва себе си дори и за непознат. За добрината му се носели легенди вече повече от сто години. Но за съжаление, приликите между Серафим и Силвестър се стопяваха с всяка изминала година, докато не остана само една – първата буквичка. Силвестър беше отгледан от специално назначена за това жена, рядко се засичаше с родителите си. До миналата година беше ученик за пример и беше сигурен, че ще поеме по професионалния път на родителите си. Двамата с Петър бяха отличниците на класа, винаги заедно, винаги първи.

Но ето че последната учебна година беше различна. И двамата загубиха интерес към науките, към съучениците, забравиха мечтите и плановете си. Родителите на Силвестър решиха да го накажат с орязване на джобните с надеждата, че това ще го вразуми и промени към по-добро.

– Петър, трябват ни пари! Бързо и достатъчно.

– И откъде да ги намерим? – попита Петър.

– До нас има клон на Cash bank. Отдавна наблюдавам нощния пазач. Не е много бдителен.

– Добре, но ни трябва железен план.

– Вече съм го измислил.

– Казвай!

– Банката затваря в 18:00 часа, а ние ще отидем към полунощ – тогава охранителят отива да си вземе кафе, ние ще проникнем в банката тихо, ти ще разбиеш сейфа, а аз ще ти пазя гърба. След като го разбиеш, ще се включи алармата, бързо ще вземем парите, ще излезем от банката, преди куките да дойдат, и ще вземем колата ти, за да избягаме.

– Малко рисково ми се струва, но ти имам пълно доверие, така че правим го.

Но Силвестър не беше съвсем искрен – освен обира, беше планирал и да предаде своя най-добър приятел. Вечерта на обира те отидоха пред банката, изчакаха пазача да отиде за кафе и всичко беше така, както го бяха планирали. Петър разби сейфа и се включи алармата, взеха колкото успяха да натъпчат в раниците. Но на излизане на входа на сградата неприятна изненада чакаше Петър – три полицейски коли бяха заградили вратата. Седем полицаи му се нахвърлиха като орли и го закопчаха. В суматохата Силвестър успя да се качи в колата на приятеля си и избяга в неизвестна посока. След няколко месеца криене той реши, че е в безопасност и се отпусна да харчи. Първо си купи къща, после – и кола. Но още на другата седмица, дни, след като се появи името му в имотния регистър, беше арестуван и отведен. Чакаха го дълги години на размишления и разкаяние.