Александър Танев от Балчик студент в НАТФИЗ с максимален бал на изпитите
С максимален бал е приет в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” 19-годишният Александър Танев от Балчик. С такъв бал са единствено той и още две момчета и едно момиче от страната. Младежът от Белия град успява да се пребори с голяма конкуренция – за специалността „Актьорство в драматичен театър” кандидат-студентите са 210, приети са 33-ма от тях в два класа. Александър ще изучава тънкостите на актьорското майсторство в класа на Пенко Господинов.
Младежът е възпитаник на Езикова гимназия „Гео Милев” в Добрич с немски и втори английски език. До 7 клас учи в родния си Балчик. Първите си стъпки на сцената прави когато е 8-годишен като поп изпълнител. Започва да се занимава с пеене при вокалния педагог Мила Маврова в Общинския детски комплекс в Белия град. Не закъсняват и наградите, които са многобройни. Като една от най-ценните си определя второто място в телевизионен конкурс в Румъния.
Тогава наградата е посещение в „Дисниленд” в Париж. Александър участва в телевизионния формат „Големите надежди” на Нова телевизия, където стига до финала. Освен от национални конкурси и фестивали има отличия от Сърбия, Москва, Берлин.
Като най-голям свой успех младежът определя спечелването на главната роля на мюзикъла „Питър Пан”, който е създаден от външна продуцентска фирма за Българската национална телевизия. Явява се на кастинга „Феномени” и успява да се пребори за ролята на Питър Пан в конкуренция с около 600 деца от цяла България. „Тогава бях много малък, на 9 години. Това бяха първите ми стъпки в киното. Много ми хареса и допадна, чувствах се много добре в обстановката – с камери, гримьори, декоратори, сценографи. Беше едно уникално изживяване за мен”, споделя бъдещият актьор. Смята, че може би това му е повлияло да избере с какво иска да се занимава в бъдеще. „До тогава участията ми на сцена бяха свързани само с пеене. Когато ми задаваха въпроса с какво искаш да се занимаваш, никога не се виждах като певец, като музикален изпълнител. Винаги съм мечтал да стана актьор”, категоричен е младежът.
Първата среща на Александър с театралната сцена е в 9 клас. Тогава започва да посещава клуб „Театър” към Общински младежки център „Захари Стоянов” в Добрич с ръководител Лана Анцаридзе. Там за запознава по-отблизо с това изкуство, дотогава е само любител. В края на първата година клуб „Театър” представя пиесата „Афтърпарти”. За нея Анцаридзе поставя задача на тийнейджърите да я направят сами и да е за тях – за 15 младежи, които са заключени в стая, да представят как се развива тяхната емоционалност и състояние вътре. „Цялата идея беше, че хората като са затворени против волята си, нямат друг избор освен да седят заедно един с друг, да се търпят и да се съобразяват, тогава реално показват истинските си лица”, разказва Александър. Той се запалва и заинтригува, вдъхновява се от цялата идея и започва да пише. Така сценарият е дело на самите тийнейджъри, като цялостната идея е негова.
Младежът от Балчик успява да съчетае на сцената пеенето с актьорската игра като участва в мюзикъли в Детски музикален театър „Дея”, който също е ръководен от Лана Анцаридзe. В „Хотел Трансилвания” играе главната роля на Джони, човекът, който попада сред чудовищата. В „Чарли и шоколадовата фабрика е също в главната роля – на Уили Уонка, най-големият майстор на шоколад в света. И двата мюзикъла са представяни както в Добрич, така и извън него и са носители на награди.
Александър е приет в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” без да е взимал чатни уроци преди самото кандидатстване. Споделя обаче, че в годините назад са му помогнали много хора да се занимава с изкуство. Откроява имената на три дами – на вокалния си педагог Мила Маврова, на режисьора на „Питър Пан” Бисерка Колевска и на ръководителя на клуб „Театър” и ДМТ „Дея” Лана Анцаридзе. „Това са хора, които са ми дали свободата да творя и са ми позволили да бъда аз. Насоките им винаги са били много точни и добри и са ми позволили да развия себе си, а не това, което те са искали”, споделя бъдещият актьор. Обяснява, че е имал огромен късмет да се докосне до тези хора, да разбере какво са театърът, музиката, сценичните изкуства и за това им е много благодарен.
Младежът разкрива как се кандидатства в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. По думите му първо трябва да си подготвиш материалите си, които са драматичен монолог, комедиен монолог, откъс от проза, стихотворение, басня, песен и танц. Преди изпитите се провеждат кандидатстудентски консултации, в които Александър участва. Споделя, че са много полезни, защото ти дават спокойствие преди изпитите, че вече си бил на тази почва малко или много. Полезни са и заради критиките и забележките от страна на водещите консултациите, които са преподаватели в НАТФИЗ.
За самия изпит бъдещият актьор разказва, че се провежда от голяма комисия от 10 оценяващи преподаватели. Смята, че най-силен му е бил драматичният монолог, където се е представил с „Да бъдеш или не” на Хамлет от Уилям Шекспир. „Репетирах го най-много, анализирах, проучвах и мисля, че го представих добре”, обяснява Александър.
Бъдещият актьор от Балчик вече е студент – учебната година в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” започва на 15 септември. „Изключително съм доволен, безспорно, има много работа, която трябва да се върши – споделя младежът. - Най-много ми харесва фактът, че говорим за всичко искрено, за проблемите, които имаме, за неща, които ни вълнуват. Тепърва се запознаваме с преподавателите”.
Театър или кино – това е въпросът, на който Александър не се замисля и отговаря веднага - кино. „Приемам го най-близко до себе си. Киното е нещото, което ме води и което обичам. Творците в него избират от кой ъгъл да разкажат историята, за мен то е много сложно изкуство, което е многокомпонентно”, обяснява младежът. Посочва, че му харесва фактът, че в киното са свързани много хора в екип - режисьори, оператори, хора с различни специалности, има много техника. „Излъчването на самия филм е много специално и магично за мен”, споделя младежът. По думите му фактът, че е достъпно до абсолютно всеки не го прави просто или елементарно. Не му харесва, когато се определя по този начин – че е много по-мързеливо да гледаш филм. „Киното е като една картина, която не е достатъчно само да я закачиш и да е част от интериора. Пред нея можеш да стоиш всеки ден, да я гледаш и да намираш нови неща. Киното е нещо специално, лично и интимно”, обяснява бъдещият актьор.
Снимки: Личен архив и Димитър Христов
.
