С машина на времето деца в Добрич пресъздадоха древното вълшебство на хляба

Невероятно е случващото се с тестото щом попадне в детски ръчички.

Днес в Добрич се проведе поредното издание на фестивала "Хлябът който ни свързва". Разбираемо, на щанда за правене на хляб беше най-многолюдно и преливащо от енергия на малки и големи, уж сядайки просто да си приготвят своя формичка от хляб, а всъщност свързвайки се по чуден начин чрез закодираното във всеки един, с усета и майсторлъка на праотците ни.

Калина Димитрова от Читалище "Български искрици" пред Про Нюз Добрич - за древната магия на живия хляб и част от традициите в правенето на хляб, завещани от предците ни:

Вълшебството на хляба - това е, което се случва в днешния ден за мен. Бих казала и че с машината на времето успяхме да покаем част от майсторлъка в приготвянето на хляб от древните българи, пресъздавайки хлябове, месени по снимани образци във времето между 1890 и 1904 г.

Изложените на масата хлябове са само част от онези, които ме докоснаха най-силно и се заех да приготвя по автентични рецепти, подробно описани от Димитър Маринов в една от студиите му за хляба на древните българи.

Всеки от хлябовете има своя символика и същевременно носи и свое послание. Тези хлябове не са просто храна- те са молитвата, която всяка домакиня отправя, и са отредени за точно определен ден.

Самото приготвяне на хляба започва още с отделянето след жътва на специалната пшеница, която се използва единствено и само за обредни хлябове. Измива се на реката, изсушава се и се съхранява.

В миналото, замесването на този вид хляб е ставало с изворна вода, носена от девойки. Носейки водата, девойките са слагали определена билка/цвете в нея - т.нар. мълчана или както някъде бива наричана неначна вода.

Историята на хляба няма начало, няма и край. Едни от най-чаровните неща обаче, които всеки от посетителите можа да види и да се докосне до тях днес, бяха младите момичета и момчета - приемници на традициите, които както самата Калина Димитрова нарече - нашата гордост от клуба по шевица.

Необяснима жива връзка между детските ръце и живия хляб

Невероятно е, ако се спрете макар и за няколко минутки да погледате случващото се щом деца започнат да месят тестото. То се съживява в ръцете им и започва да втасва. Самата аз виждам как децата се чувстват щастливи и започват да усещат силата, която му придават, продължава да разказва Калина Димитрова.

Само малките ли имат силата да съживят хляба?

О, не. Всеки един от нас, който носи в себе си жизнена енергия е способен на това. Няма как и хляба да не те промени. Според мен той е живот, той е молитва, и както е записано в Писанието - той е и тялото Христово.

Как точно работеше машината на времето по време на днешното изложение - това всеки един от малките и големи участници най-добре може да опише.

Ето какво още споделиха и другите изключително лъчезарни членове на Читалището:

Особено по-малките, родителите им не можеха да ги отделят от масичките с тестото. Обикновено имаме приготвени фигурални мотиви с различни символи, за бъдат използвани от желаещите да си замесят свое хлебче. Невероятно е, но повечето от малките деца имат интуицията и сами правят онова, което ние четем записано в книгите от предците ни. Момиченцата си оформят своите фигурки - абсолютно без ничия намеса - точно както ги имаме описани в нашите прото-български мотиви. При момченцата е същото. - следват абсолютно безпогрешно символиката на спиралата, която при мъжете следва посоката надясно.

Феноменално е, че това се прави без намеса от наша страна или от страна на родител. Има нещо необяснимо - като, че е по свръх непонятен начин тези извечни символи биват предавани от поколение на поколение.

Разказите и впечатленията на членовете са кой от кой по-впечатляващи, но живото общуване с тях е незаменимо. Те бяха за пръв път на тазгодишното Трето издание на фестивала "Хлябът който ни свързва", но със сигурност срещата на посетителите им с магията на хляба няма да последна за тях.

А той - хлябът, е бил още от древно време част от живота на предците ни. "Щом и днес го има - ще пребъде и чрез онези след нас", вярват участниците в изложението, събиращо по традиция част от експертите във водещите културни институции на град Добрич - Регионалният исторически музей и Художествената галерия.