Първата релефна карта на България пазят в крайгранично село в област Добрич
Първата у нас релефна карта на България е направена през далечната 1956 година в двора на училището на генералтошевското село Огражден, недалеч от границата с Румъния. Сътворили я един учител и неговите ученици, в почти несъществуващото вече село Огражден.
Научих за картата случайно и ходих да я търся, но не намерих нито нея, нито училището. И тъй като аз не я намерих – тя намери мен, половин година по-късно, чрез кметство с. Кардам и групата ентусиасти заели се с нейното възстановяване.
Знаех за съществуването на други две такива карти в страната – в Дряново и Стара Загора, правени през 60-те години на миналия век и превърнати в местни забележителности, но нашата тук е направена по-рано от учителя Дочо Гьоков и неговите ученици, във времената в които в село Огражден все още е съществувало и в него са учили деца до 4-ти клас. За да ми разкажат за селото и училището, а и за да ми помогнат да намеря картата, с мен дойдоха кметът на Кардам Георги Николов и бившият учител по история, директор на училището в селото и негов кмет, за известен период – Никола Калчев. Той е и откривател на древно римско селище в покрайнините на Кардам през 80-та година. Останките, от намерената от него римска гробница , могат да се видят в музея в Генерал Тошево. И когато на правилните места, срещнеш правилните хора, от една обикновена история за една карта, срещата се превръща в една разходка в миналото, разговор за настоящето и надежда за бъдещето. Говорим за Огражден, за Горняк, за Снягово и Кардам – все места свързани с историята на този край, дали живот и корени на много хора.
Сградата на училището не съществува от около 1965 година и няма помен от живота, който е бил тук. Но картата е останала, за да напомня за времето, в което учителя Дочо Гьоков, с помощта на хората от селото и ученици от училището, подема инициатива за създаването й. За това време разказва в книгата си „Спомени от Огражден” Валерия Урсова. Гьоков бил единствен учител тук, затова е бил и директор и класен ръководител, а и съветник по различни теми на хората от селото и тъй като, преподавайки география, децата са срещали трудност в разбирането на понятия, като планина, река и море той решава да им направи карта, която да отразява точно и подробно релефа на България. В правенето са се включили и деца и възрастни. Имало е и официално откриване, на което са присъствали всички, а учителят Гьоков официално е „захранил“ с вода от кофа, реките и моретата на България за всеобща възхита. Карата е абсолютно точна с всички реки, езера, планини и проходи. И сега могат да се видят Арда, Струма и Марица, седемте рилски езера, които след краткия дъжд са се напълнили с вода. Човек трудно може да си представи емоцията, която тази карта е предизвикала у присъстващите, по време на откриването й, но със сигурност за реките и планините са научили не само децата, но и техните родители, баби и дядовци.
Училището отдавна го няма, няма ги и хората от селото, но родолюбиви българи и днес не липсват в този край. Затова 60 години по-късно, група местни жители или както кмета Георги Николов ги нарича: „Международен екип от ентусиасти и жители на с. Кардам“, в лицето на Петър Стоянов, Никола Калчев и Валери Педанюк се заемат да реставрират каменната, релефна, географска карта на България в с. Огражден.
Почистили са мястото, направили са ограда и са оцветили картата. Имат още работа около Черно море, че в момента е пресъхнало, но имат план как да се справят с това. Надяват се с помощта на кметството в село Кардам да успеят да облагородят мястото, да сложат пейки, да се засадят няколко дръвчета и то да стане предпочитано за разходка сред природата. Учители и родители от Добрич и областта да доведат децата тук за открит урок по география, история и родолюбие. Ще им покажат картата, ще им разкажат древната и по-нова история на тази част от България и съм сигурна, че това ще е нещо което децата ще запомнят. А тези, които имат корени в Огражден ще могат да разкажат и покажат на деца и внуци, как са живели техните прабаби и прадядовци.
Селото си отива, но не всичко е загубено, когато все още има хора, които милеят за родното и не жалят средства и труд, за да връщат спомените и живота по тези места. Дано се случва по-често!
Диана СТЕФАНОВА
