Култура Общество

Огненият танц на българите и съхранената мистична ритуалност

Днес се преплитат в едно християнската почит към делото на Константин и майка му Елена и древната традиция, свързана с ходене бос по огъня, известна като нестинарство. Запазена е и до днес в някои райони на страната в оригиналния си вид, а по морето е любима атракция за туристите.

Няколко дни преди празника хората се събират, за да поправят кладенците на селото, да почистят местността, където ще е курбанът. В центъра на селото се подготвят предварително събраните за огъня дърва. Прави се клада. Вечерта се запалва голям огън, около който се събират всички. Изпълняват се мелодии, предназначени за обреда.

Когато огънят загасне, останалата жарава се разстила в кръг,  около който се извиват хората. Боси, под звуците на българските ритми, нестинарите пристъпят в огъня. Повечето от тях са жени. Рядко се срещат мъже-нестинари. В ръцете си носят иконите на Свети Константин и Елена. Вярва се, че когато танцуват, макар и само няколко минути  в горещата жарава, нестинарите изричат пророчески думи.

След края на ритуала всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.

През този ден не се работи нито в къщи, нито на полето, гласи поверието, защото Св. Елена носи градушка в ръкава на ризата си.

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *