Тъжната съдба на една ромска жена от Добрич, взела живота си в ръце

Тъжна съдба. Така определя живота си 30-годишната Мира Стефанова от Добрич, която е от ромски произход. Останала от малка без родители, учила само до първи клас, задомена твърде рано. Твърде рано станала майка на две деца, които са отнети от мъжа й. Мира успява да се изправи и с помощта на Мария Миндева – пастор в Евангелската църква, да продължи образованието си, да получи професия и да вземе живота си в ръце.

Мира е родена през 1989 година. Докато е бременна, майка й се развежда с баща й. Веднага след раждането я дава в дом за сираци в село Овчарово. След четири години майката е потърсена с въпрос дали ще си вземе детето, тя отказва. За нея решава да се грижи една от лелите й, която я приютява в дома си. След три години родната й майка умира. „На 7 години останах без майка, баща ми вече имаше друга жена, създал си беше друго семейство”, споделя Мира. Започва да живее при различни роднини – при лели, чичовци. През това време никой не мисли за образованието й, за бъдещето на момичето.

„Завърших едва първи клас, бях на 10 години, когато ме записаха, с малките деца”, разказва Мира. Тогава тя е при поредните близки в добричкото село Царевец. „Много исках да уча, имах голямо желание, но никой не искаше да ме изпрати, да купува тетрадки, учебници, химикали, блокчета. Така останах без образование”, обяснява младата жена. Когато е на 14 години решава да се махне от роднините си, тогава среща мъжа на живота си. Женят се по ромските обичаи, без обаче да сключват граждански брак. „Бях дете, а едно дете какво иска - прегръдка, внимание. Той ми ги даде, намерих нещо като баща в него”, споделя Мира. Ражда две деца – момчета, когато е на 16 и на 18 години.

Младата жена разказва как се е запознала с Мария Миндева. Това става когато е в първи клас в Царевец. Научава, че в селото са дошли вярващи в Бога хора. Това събужда любопитството й и посещава сбирките. Дотогава вярва в Аллах и Мохамед, мюсюлманка е.

Бащата на децата й я разочарова много, вярата й, че е най-добрият, че няма недостатъци изчезва. У дома е ангажирана с чистене, готвене, получава обиди. Тогава Мира започва да чете библията. Това обаче не се харесва на мъжа й, който е мюсюлманин и не иска жена му да е християнка. Младата жена решава да намери отново Мария Миндева. „В паметта ми бяха останали нейните зелени очи. Спомних си как когато бях на 10 години тя се молеше за мен и ме гледаше в очите”. Чрез свои познати от Царевец Мира успява да намери Мария. Беше се променила, познах я по очите, споделя тя. Младата жена започва да посещава църквата. Споделя, че й е било много хубаво сред вярващите, които раздавали любов, получавала спокойствие. „Вкъщи не бях виждала това, бях като една слугиня. А при тези хора бях обичана, желана”. Веднъж Мария се обръща към нея и й казва: „Ти си много красива жена”. Когато се прибира вкъщи Мира застава пред огледалото и си повтаря: Аз съм красива. Аз съм красива....”

Един ден мъжът й разбира, че вече е християнка и я изгонва от дома. Забранява й да се вижда с децата си. Тогава жената е приютена от Мария в църквата. Мъжът й заминава в Германия, но продължава от там по телефона да я заплашва. Когато се прибира, дори прави опит да я отвлече. С помощта на Мария успява да получи ограничителна заповед, според която мъжът й няма право да я доближава.

От 5-6 години той и децата са в Белгия. „Господи, какво говориш?”, така отговаря на въпроса дали й е мъчно за момчетата й. „Искам да знаят, че мама винаги ще ги обича и искам един ден да се гордеят с мен – че съм започнала от нула и съм стигнала донякъде. Има жени, които като се разделят с мъжете си, тръгват по лоши пътища. А аз съм поела пътя да помагам на децата. Това ме прави щастлива, това е мехлем на душата ми”, споделя Мира.

С помощта на Мария тя започва отново да учи. Първоначално е на самостоятелна форма на обучение в СУ „П. Р. Славейков”, а след седми клас е в профил „Фризьорство” в Професионалната гимназия по автотранспорт и лека промишленост. Само преди дни си взема изпитите за осми клас. Отделно изкарва 3-месечен курс за фризьорка.

Мира споделя, че иска да стане медиатор, смята, че там й е мястото. Иска да направи нещо за своя етнос, да помага на децата. Иска да насърчава младите момичета да не се омъжват на 14-15 години, защото животът е пред тях, а да учат, да завършат образованието си.

Допреди дни младата жена бе доброволец към общината. Научава от свой познат и се записва. Приятно ми беше, защото обичам да общувам с хората, посочва тя. И допълва, че обича своята родина България и иска да помага в най-трудните моменти за държавата. „Искам да покажа, че има роми, които дават от себе си за своята страна”, допълва Мира.

Заради любовта си към България през есента на м. г. се записва на народни танци в „За леса”. „Много ми харесват българските народни танци. Като чуя, че пеят за Пирина, за Балкана, за България сърцето ми трепти и се гордея със страната си. Благодаря на Бога, че съм родена в България и съм българска гражданка. Като пусне господинът музиката и започнем да играем, направо летя от щастие”, споделя Мира.

Тя се обръща към всички: да не се отказват когато срещнат трудности, да имат вяра, че са силни и могат да се справят. А младата жена има вяра, че един ден порасналите й момчета ще отидат при нея.

Пред очите ми израсна Мира, споделя Мария Миндева. По думите й тя е направила огромен скок в своя живот, в своето развитие. Не й беше лесно, но устоя на всичко, допълва Мария. Обяснява, че винаги я е подкрепяла, защото виждала голям потенциал в нея. По думите й младата жена е много старателна ученичка, много уважителна към учителите си.

«Активно се включи в работата на църквата по селата. Има голямо желание да помага на бедните деца, съчувства на момичетата, които ги спират от училище и задомяват рано. Аз съм много впечатлена от нейната последователност. Въпреки че през годините мъжът й се опитваше да я манипулира, да я връща назад, тя остана твърда в желанието си да учи и да съгради живота си различно. Поставила си е цел да се развива и усъвършенства», споделя пасторката. И допълва, че Мира иска нейният живот да е свидетелство за това, че всяко едно момиче заслужава по-добра събда отколкото да бъде ограничавано според ромските традиции.