На 2-и май имен ден празнуват Борис, Боряна и Борислав

Някои езиковеди и историци считат, че името произлиза от тюрко-алтайското „барс“ – тотем на етническата група барсили. Други свързват Борис със славянската или българска „брань“ или „боря се“.

Днес Православната църква почита паметта на Свети Цар Борис-Михаил – покръстител на българите, който е бил родственик на св.мъченик княз Боян Български. Наречен е равноапостолен светец, защото неговото дело в България се равнява на делото на първите апостоли.

Цар Борис управлява от 852 до 889 г. и отново за кратко през 893 г., когато детронира първородния си син Владимир Расате и възкачва на престола другия си син Симеон.

Българският владетел приема християнството тайно през 865 година, за да избегне засилването на съпротивата сред някои прослойки на народа. Приема името на Византийския император – Михаил.  

През същата година в Христовата вяра били покръстени и всички българи. Цар Борис приел учението на Иисус с цялото си сърце и ревностно го следвал в личния си живот. Той изцяло се отдал на проповядването на Христовата вяра, като за тази цел дори се оттеглил от престола и станал монах, като оставил скиптъра на властта в ръцете на своя син Владимир. Недоволните боляри обаче подтикнали Владимир да върне отново езическата религия, но цар Борис потушил метежа. На престола този път поставил другия си син Симеон, който се оказал ревностен последовател на Христос.

Както по времето на Борис-Михаил, така и после, при Симеон,  учениците на Св. Св. Кирил и Методий намерили радушен прием у нас и България започнала да се развива като религиозно-просветен център на Балканите.  

Цар Борис окончателно се връща в манастира и се отдава на пост, молитва и книжовна дейност.  Умира на 2 май през 906 г.