34 години от ядрената катастрофа в Чернобил
Днес отбелязваме Международният ден в памет на жертвите на радиационните аварии и катастрофи. Това става с резолюция на Генералната асамблея на ООН от 8 декември 2016 г., която гласи: „"Три десетилетия по-късно заради сериозните дългосрочни последици от бедствието в Чернобил, както и продължаващите нужди на засегнатите общности и територии и предлагаме на всички държави-членки, съответните агенции на системата на ООН и други международни организации, както и гражданското общество да отбележат този ден".
Преди 34 години – на 26.04.1986 г. се взриви най-новият - четвърти реактор в съветската атомна електроцентрала в Чернобил, който бе напълно унищожен. Аварията се приема за най-тежката в историята на ядрената енергетика, наред с тази в японската АЕЦ "Фукушима" I от 2011 г. По международната скала на ядрените събития аварията в Чернобил е оценена с възможно най-високата - седма степен. Радиоактивните материали, изпуснати на 26 април, са равни на 500 атомни бомби – 90 процента от ядреното гориво на Чернобил се оказва в атмосферата. Повече от 10 дни пожарите в околността не стихват.
На радиация, която се е разпространява със скоростта на светлината, са изложени 8,4 млн. души – не само в Украйна и Беларус, но и в Русия, Скандинавските държави и Източна Европа, като последиците от този ужасяващ инцидент се наблюдават и до днес.
Съветските власти не бързат да уведомят населението на страната за катастрофата. Първото съобщение за нея е излъчено едва на 27 април вечерта, след като в Европа са засечени високи нива на радиоактивност.
Над 200 хил. души са евакуирани от родните си места. Цялото население на Припят – 45 000 души, напуска града. Около 300 души се връщат в домовете си месец след експлозията. Зоната, където се заселват, се нарича "Зона на отчуждение" и в нея не се допускат външни лица. Броят на жертвите, загинали в следствие на прекомерното излагане на радиация според различни източници е от няколко хиляди до 100 хил. души. 213 души са приети в спешното отделение в първите дни след експлозията. 31 от тях умират в рамките на месец, като 28 - от лъчева болест.
България също е засегната от радиоактивният облак от експлозията, но Централният комитет на управляващата тогава Българска комунистическа партия не информира българските граждани за опасността. Честотата на онкологичните заболявания и заболяванията на щитовидната жлеза през следващите години у нас рязко се покача.
И днес все още продължават генетичните мутации в района на Чернобил. Гледките са тежки, потресаващи. Радиоактивното замърсяване засяга водата и почвата, като се отразява на растения, животни и лица, родени след инцидента. Поради високата концентрация на радиация около централата след аварията, гората в околността придобива червен цвят и умира, поради което е наречена „Червената гора“. Някои животни също загиват или спират да се размножават.
