България празнува своя Национален празник

На 3 март 2020 г. се навършват 142 години от освобождението на България от османско робство и 142 години от подписването на Санстефанския мирен договор между Русия и Турция, сложил край на Руско-турската освободителна война.

Една от основните причини за Руско-турската война е жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 година, което предизвиква огромен отзвук в Европа.

Българското опълчение, създадено от руското командване, участва в най-важното и съдбоносно сражение – героичната защита на прохода Шипка в Стара Планина през август 1877. Атаката на Сюлейман паша срещу този проход е била от ключово значение в започналата османска контраофанзива с цел изтласкване на руската армия отвъд река Дунав и спечелване на войната. Но в тази битка руси и българи печелят историческа победа.

Независимо, че българите са участвали във военните действия и са дали 3456 убити опълченци, на подписването няма присъстващ свидетел от българска страна.

Преговорите по сключването на договора започват в главната квартира на руската армия в Одрин, а едва след това се водят в Сан Стефано (днес предградие на Истанбул). От страна на Русия преговарящи са граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов, а  за Турция –Савфет Мехмедпаша и Садулах бей. Заседанията се провеждат два пъти дневно. За основа на преговорите служи проект, разработен от Граф Игнатиев, чиито основни положения са одобрени от императора Александър II.

Пактът е подписан около 17.00 ч. на 3 март 1878 г. (19 февруари стар стил). Документът бил предварителен и подлежал на одобрението на останалите Велики сили.

Договорът предвижда:

• Създаването на автономно, трибутарно княжество България (т. е зависимо княжество, поставено в подчинено положение спрямо друга държава-суверен в международноправен аспект и плащащо ежегоден васален данък), с християнско правителство и правото да има войска. Неговата площ е над 170 000 кв. км.

• Начело на държавата трябва да застане княз, който да бъде свободно избран от народа, утвърден от Високата порта и одобрен от Великите сили, като никой член на властващите в Европа династии не може да бъде избран на българския престол. Събрание от български първенци, свикано в Пловдив или Търново, трябва да обсъди и приеме основен закон на страната, по примера на тези в Дунавските княжества от 1830 г.

• Османските войски трябва да напуснат държавата, а руската военна окупация ще продължи две години. Уточняват се въпросите, свързани с наличието на османски държавни, обществени и лични имоти в България и плащането на годишния данък на княжеството към Портата.

С подписването на Санстефанския предварителен мирен договор Османската империя приема исканията на Русия, съдържащи се в него.

Веднага щом контракта става известен на западните Велики сили, отношенията им с Русия се изострят силно. Австро-Унгария изявява недоволство от създаването на голяма славянска държава, което е противоречало на предварителните тайни договорености от Райхщад. В края на март 1878 г. от Русия в Австро-Унгария е изпратен граф Игнатиев, който трябва да постигне разбирателство по спорните въпроси. На 27 април 1878 г. руското правителство взима решение да изпълни исканията на Австро-Унгария относно България, с цел да избегне конфликт.

След преговори на Русия и с британското правителство се стига до подписване на Лондонското споразумение, което окончателно определя разделянето на отнетите от Турция територии и налага на Русия фактическото спазване на Райхщадското споразумение.

Тайните споразумения на Русия с Австро-Унгария, условията, които не са спазени от Русия при съставянето на Санстефанския предварителен мирен договор, са основанието за провала на руската имперска външна политика по време на Берлинския Конгрес.

Санстефанският договор дава началото на Княжество България. Датата трети март е формализирана от парламента като дата за национален празник на страната. След като на Берлинския конгрес през юни-юли 1878 г. Великите сили окончателно редуцират териториите на българската държава съгласно предварителните тайни споразумения на Русия с Австро-Унгария и Великобритания, Санстефанска България се превръща в символ на националното единение и основен национален идеал на българите за години напред.

Освобождението на България за пръв път се чества във Велико Търново на 3 март (19 февруари стар стил) 1879 г.

През 1880 г., 2 години след Освобождението, 3 март се чества в София като Ден на възшествието на престола на тогавашния руски император Александър II.

От 1888 празникът започва да се чества като Ден на Освобождението на България от османско господство. Еднократно като национален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод на 100-годишнината от Освобождението. Десет години по-късно, през 1988, той става официален празник, а през 1990 г., с решение на Великото народно събрание, датата е обявена за национален празник на страната.

Тържествено честване на Националния празник на Република България ще има в цялата страна.