Правилник за дейността на “публичните жени” приело общинското управление на Добрич

Правилник за дейността на проститутките приема Общинският съвет на град Добрич на 22 септември 1905 година, начело с кмета Желез Абаджиев. Това става след като Министерството на вътрешните работи преди това - на 24.02.1893 г. е одобрило и въвело промени в правилника за дейността на публичните домове. Това сочат пожълтелите страници, които съхранява Държавен архив - Добрич.

С решаването на проблемите на тези домове и т. нар. “публични жени” Градското общинско управление на Добрич, се заема още през 1884 година. На свое заседание на 10 май същата година, след постъпило оплакване от съществуващ такъв обект в къща градската управа взема решение да построи общинска сграда, извън града, която ще бъде отдавана под наем като публичен дом и всички останали такива обекти ще бъдат затворени. За целта тогавашният кмет Желез Попов предлага и се гласува изтеглянето на кредит от Българската народна банка.

Така на 4 юни 1884 година Градското общинско управление - Добрич взема Решение за искане на кредитиране от Българската Народната банка за построяване на Околийско земеделско училище, три общински дюкяна (магазина)  и… публичен дом в Добрич.

Първоначално заложената цена за построяването е била 6000 лева и евентуална наемна цена от 2000 лева годишно. Изготвянето на проекта се възлага на градския архитект, след което се изпраща за одобрение във Варна.  Обявяват търг за построяването, който се печели от строителен предприемач за сумата от 7950 лева и Градското общинско управление одобрява резултата от търга.

На 21 юли 1884 г. избират комисия, която да оцени и отчужди имотите на един татарин и на вдовицата Фатма Сефер в участъка „Панаирска улица”. Сградата е завършена през 1904 г. и още същата година - на 22 декември, се провежда публичен търг за отдаването му под наем за периода 1 януари 1905 г. – 31 декември 1905 г.  Търгът е публичен и надминава двойно очакванията, заложени в проекта на градската управа и се печели за 4010 лева годишна наемна цена. Малко преди това те приемат правилник, с който регламентират всички аспекти от дейността на тези заведения и „публичните жени”, които работят в тях.

Ето някои от тях:

• Публичните домове да са извън града, далеч от училища, пансиони, църкви и джамии. Вратите и прозорците откъм улиците да са винаги затворени
• Най-късно 24 часа след пристигането на ново момиче да се впише в регистъра и да се снабди с необходимата книжка, в противен случай – глоба 25 лева
• При записването на момичето се проверява дали тя не е подлъгана или измамена. Ако размисли и реши да се върне в правия път, се предава на родители или роднини
• Забранено е настаняването на такива момичета под 17 години. Никое от момичетата не може да бъде задържано против волята му, както и не дължи суми за разходи по издръжката на дома
• Всеки публичен дом  да има партидна книга, в която се записват сумите, които постъпват от момичетата
• Полицейските и общинските агенти имат право по всяко време да влязат и да проверят партидната книга
• 35 лева е глобата, ако не се спазва хигиена и чистота в публичния дом и на двора
• Забранена е продажбата на алкохол
• На момичетата, които работят в публичния дом, е забранено е да ходят в градината, по улиците и около домовете на хората в неприлично облекло, както и да привличат внимание по какъвто и да е начин – говорене, пипане с ръка, даване на знак с поглед или друго на мъжете
• Градският лекар ги преглежда 2 пъти в седмицата – в сряда и събота
• Ако момиче остане непрегледано по вина на съдържателя на дома, глобата е 10 лева - ако се окаже незаразна, ако се окаже заразна – 25 лева. След три такива случая затварят дома.
• Ако самата проститутка избягва преглед глобата е 25 лева - ако не е болна и затвор или екстрадиране (ако е чужденка) - ако е болна
• Глобите се събират в полза на общината
• Никой няма право да практикува занаята, извън публичния дом. Ако някоя жена – омъжена, вдовица или мома, е хваната, се праща в публичен дом, да й бъдат издадени документи.
• За първо отваряне на публичен дом се плаща 100 лева такса в общината
• За всяко момиче ежемесечно се предплаща по 25 лева на касата на общината, както и за първоначално снабдяване с книжка по 10 лева и за всяка промяна в книжката по още 5 лева, а проститутките са длъжни да плащат по 1 лев в касата на общината за всеки медицински преглед.

Така е било и тези правила са се спазвали до идването на румънската власт, когато публичните домове са забранени. След това е имало на места нелегални - в някои хотели, като този по сегашната улица „Георги Кирков“. Дори, според слухове, в една фурна, в близост до мястото, където сега е Младежкият дом. Там се влизало уж за хляб, а през друга врата се отивало към втория етаж, където се предлагали проститутки по каталог.

Когато властите разкриват нелегалния дом, се оказва че доста влиятелни личности са били клиенти. Както се казва “Нищо ново под слънцето.” 

Имало е и жени, които са работили само за себе си. За една такава още се носят градски легенди. Казвала се е Гица, по прякор Нощната птица. Живеела в района, където сега е “Топливо” по ул. “Кирил и Методий”. Вечер се обличала, гримирала и отивала към работното си място – гарата. Там наред с услугите си предлагала и квартири - на когото каквото му трябва. С напредването на възрастта станала доста страшна, защото била висока и кокалеста. Когато вечер излизала за работа, децата от махалата се криели от нея. Такива са и слуховете за името на Дочкината махала, където също практикувала жрица на любовта.

Защо разказвам всичко това? Защото това, което е било, ми се струва по-редно от това, което е сега. Не знам защо сега публичните домове са незаконни. Почти във всички епохи от човешката цивилизация това е било нормална дейност. Представям си какъв вой ще наддадат всички псевдоморалисти, ако се върне това време и тази дейност се узакони. Но защо да е нормално тези жени  бъдат експлоатирани и незащитени, да са наредени по околовръстните пътища и да се чудим какво да казваме на децата си...? Аз, като човек и майка, като минавам покрай, тях, особено през зимата, честно ви казвам, ми идва да спра и да им дам пари, за да се приберат и да не мръзнат. С това, което работят, правят богати едни хора, които не искам да квалифицирам. Човешката история е доказала, че „най-древната” професия я е имало и така ще си остане. Трябва да е законно, а доколко е морално, трябва всеки сам да прецени. Защото моралът понякога е доста относително нещо…

Диана СТЕФАНОВА