Честваме 79 години от възвръщането на Южна Добруджа в пределите на България
Днес трудно можем да си представим, че до септември 1940 г. Добрич, Силистра, Балчик, Тутракан и още стотици селища са били част от Румъния като резултат от Ньойския договор (1919 г.), по който България прескъпо плаща за това, че е победена държава в Първата световна война. Към края на 30-те години "Версайската наказателна система" е вече поразклатена, Германия си връща Судетите с благословията на Франция и Англия. Тогава Борис ІІІ решава, че е дошъл моментът и наказаната България да предяви част от своите справедливи претенции, разказва проф. Георги Марков - директор на Института по история към БАН. Само че българският цар никога не е вярвал в окончателната победа на Хитлер и далновидно подсигурява двустранния договор с Румъния от Крайова (7 септември 1940) да бъде признат едновременно и от Германия, и от Съветския съюз и останалите държави от антихитлеристката коалиция. Така възвръщането на Южна Добруджа става непоклатимо независимо кой ще бъде победителят в разгарящия се световен пожар.
Цар Борис ІІІ е бил силно атакуван тогава и отляво, и отдясно, и от всички вестници, че не предявил искане за цяла Добруджа, а само за Южна - в границите от 1912 г. Недалновидни емоционални атаки, смята проф. Марков. Поучен от вредния максимализъм на баща си, царят стъпва внимателно и работи за възможния резултат, понасяйки стоически критиките. И излиза прав. За разлика от връщането на Трансилвания от Румъния на Унгария, което се оказва дипломатически провал, защото е признато само от Германия и Италия. И когато по-късно тримата големи (Сталин, Рузвелт и Чърчил) обявяват за нищожни всички договорености, признати от противника, Унгария загубва уж спечеленото и два милиона унгарци остават под румънска власт (и до днес).
Фактическото възвръщане на Южна Добруджа, според договора от Крайова, започва на 21 септември и продължава до 30 септември. Старите ленти са запечатали невиждан възторг - когато българската администрация и представителни части на Българската армия влизат ритуално в Добрич и Силистра, народът пощурява, камбаните на всички църкви в страната бият неистово, прегръщат се леви, десни, комунисти и националисти - нали събитието е благословено от кумирите и на едните, и на другите... "Първата верига (на Ньой - бел. ред.) падна" е девизът на ликуващите.
Това е първият случай на Балканите да се промени граница по мирен път, с дипломатически средства, припомня проф. Марков и добавя: "Съдбата не предопредели да паднат "другите вериги". Заради такива думи, при това изречени шеговито, някога наричали историка националист, после му намерили по-научно определение - буржоазен обективист. "А аз само твърдя, че историята трябва да се пише и от победителите, и от победените заедно и да се чете с двете очи, а не с едното да замижваме", обобщава проф. Георги Марков.
