Успяха ли телевизиите да поставят на колене спорта?
Как телевизиите убиват спорта
Не е тайна за никого, че живеем в свят на глобализация. Едно измежду многото неща, които търпят прогрес през вековете и хилядолетията, редом с човека, са медиите.
Като тръгнем от Древен Египет с ръкописните сборници върху папируси, продължим с Рим и неговите „Акта Диурна“ и „Акта Сенатус“, минем през византийските хроники, законодателства и новели, и стигнем до рожбата на буржоазията – печатът. Той служи като основен източник на информация, пропаганда и развлечение векове наред.
Индустриалната революция обаче сякаш подтиква и мотивира човека още повече. Само броени десетилетия след края ѝ се раждат първите електронни медии – радиото и телевизията. И до днес те са най-масовите проводници на развлечение и информативност. Дори интернетът, който позволява мигновена връзка в реално време между две лица от два различни края на света, няма това влияние, което оказват радиото и най-вече телевизията.
В днешни дни най-доходоносни, с най-голям пазарен дял от всички видове медии, са телевизиите. Те генерират най-голям интерес, доставят най-интерактивно съдържание и дирижират информационния поток. Това ги поставя най-високо на пиедестала по отношение на властта.
На 12 август 2017 година, събота, светът бе вперил очи към олимпийския стадион в Лондон. Предпоследният ден от световното първенство по лека атлетика щеше да бъде изпратен с прощалното състезание на Юсейн Болт във финала на щафетата 4х100 метра. След сюрпризиращото фиаско седмица по-рано, при което Мълнията бе детрониран от Джъстин Гатлин и Крисчън Коумън във финала на 100-те метра, сега чувството за реваншизъм спрямо американците бе отявлено. Ямайците бяха избрали възможно най-добрата стратегия, оставяйки Болт за последните 100 метра, а Блейк преди него. Планът изглежда, че бе на път да сработи, след като вторият предаде на първия щафетата във време, когато заемаха временно третата позиция зад британците и американците. Точно, когато осемкратният олимпийски шампион бе на път да навакса изоставането, на 30-я метър усети придръпване в лявото бедро, след което се строполи на земята. Така по възможно най-жестокия начин приключи кариерата на най-великия спринтьор. Съотборниците веднага му се притекоха на помощ, а организаторите дори предложиха инвалидна количка, но големият мъж отказа. Къде обаче се корени контузията на ямаеца с аполонски релефи?
По усмотрение на организаторите и с любезното одобрение на телевизиите, церемонията по награждаването на жените в скока на височина и това на 5000 метра мъже изместиха от програмата щафетния финал. Състезателите бяха принудени да чакат 40 минути в залата за изчакване, където по думите на Йохан Блейк е било много студено и респективно в това се крие мускулното разкъсване в задното бедро на Болт.
„Твърде дълго ни накараха да чакаме. Държаха ни 40 минути преди
старта. Но това не е всичко. Вътре беше много студено. Просто изстинахме
мускулно.“ На същото мнение е и Джъстин Гатлин. “Аз също смятам, че ни
задържаха прекалено дълго в помещението за изчакване, каза Гатлин и
обвини и телевизиите:
„Знаете как е на тези състезания. Не зависиш
само от себе си и съдиите. Всички трябва да бъдат готови в един и същи
момент, а ако не са - започва чакането. Като познавам Юсейн, съм склонен
да вярвам, че наистина това е причината за травмата му. Той винаги е
така подготвен, че да не се контузи. Следва си програма и не я нарушава.
Та дори и състезания е отказвал, защото не е готов. Беше студено, а ни
държаха твърде дълго в тази зала“.
Думите на Гатлин затвърждават факта, че биомеханиката на атлет с физиката на Мълнията, както много дава, така и много изисква.
Самият Юсейн сподели следното:“Беше необичайно. Знаех, че трябва да остана да загрявам. Влязохме във втория кол рум, което беше добре. Но седяхме в областта зад рекламите готови да бягаме, където чакахме 10-15 минути. Защо ни изкараха, след като трябваше да седим там? Те решиха да направят церемония по награждаване. Какво трябваше да направим? Ние сме атлети, които спазват правилата."
Именно подобни правила все по-често вредят на спорта. В случая белязаха по най-болезнения начин края на кариерата на най-знаковата институция в атлетиката за последните 10 години. Защото за организаторите вече здравето на атлетите не е от първостепенно значение. То е изместено от жаждата за печалба. Която пък произлиза не толкова от продажбата на билети, а от телевизиите, които влагат многоцифрени суми за излъчване по цялото земно кълбо, с едничката цел за възвръщаемост на инвестициите.
Фрапантните примери далеч не спират дотук. Самите реклами са другият основен пирон в ковчега на комерсиализиращия се спорт. По време на световното първенство по футбол в Република Южна Африка, голът на Стивън Джерард срещу САЩ в четвъртата минута бе пропуснат от милиони зрители в Обединеното кралство, защото по това време местната телевизия “ITV1” бе пуснала реклами, а нелепото оправдание на шефовете за проблем с излъчването не отиваше на медия от такъв ранг.
Друг случай е финалът на първенството на Националната футболна лига на САЩ – „Супербоул“, който ежегодно се провежда в края на януари или началото на февруари. На практика денят на финала се счита за национален празник. „Супербоул“ е едно от най-гледаните предавания в Щатите, като този през 2015 година държи рекорда с най-многомилионен зрителски интерес – 114, 4. Това поражда у рекламодателите невиждана конкуренция спрямо, който и да е друг фронт. Рекламират се световни марки, пускат се трейлъри на предстоящи блокбъстъри и да не забравяме редовните изпълнения на поп звезди като Майкъл Джексън, Кейти Пери, Лейди Гага и други знакови фигури от музикалната сцена. Някои от тях имат собствена фен база, като част от хората следят „Супербоул“ само заради рекламите. Междузвездните рейтинги са причината ефирното време по време на финала да бъде продавано за милиони. През миналата година цената за 30-секунден рекламен прозорец достигна 5 милиона долара! Тази цена не включва разходите по записването на рекламата и хонорарите на режисьори и актьори от ранга на Ридли Скот, Джейсън Стейтъм, Гал Гадот и Кевин Харт.
В тениса паузите между геймовете и сетовете приключват едва, когато всички реклами, предаващи срещите свършват. Не съществува ясно определено време за почивка. Съдията на стола няма право да поднови играта преди да му бъде съобщено, че всички реклами са завършили.
В бокса промоутърите на боксьорите преговарят с месеци не само помежду си, но и с организатори по целия свят относно това къде ще излезе най-изгодно и за двете страни да проведат боя. И по-конкретно откъм телевизионно излъчване. Най-честа дестинация е Лас Вегас – меката на хазарта. Американците имат така наречената услуга „pay-per-view”, при която срещу заплащане зрителите могат да гледат платени телевизионни предавания, които не са включени в основния абонаментен пакет от програми, предоставяни от доставчика. Pay-per-view предаванията се излъчват едновременно за всички по определена програма и могат да се гледат от зрителите, когато те заплатят. Така например мачът между Конър Макгрегър и Флойд Мейуедър струваше на потребителя 89.95 долара, а в HD качество – 99.55. Баснословна сума, която само американец би си позволил, при все че схватката можеше да приключи само за минута. Приходите се очакваше да достигнат 600 милиона долара! Сума, която се равнява на държавния бюджет на някои страни!
От известно време се прокрадва идеята за ново точкуване във волейбола, което ще съкрати времетраенето на срещите до 110 минути. От Международната федерация предлагат да се играят две полувремена. Даден отбор, за да спечели мача, трябва да спечели и двете полувремена. Всяко полувреме е съставено от два гейма до 15 точки. За да се спечели полувремето, трябва да се спечелят и двата гейма. При равенство се играе допълнителен гейм до 7 точки. Ако двата отбора спечелят по едно полувреме, то тогава се играе решителен тайбрек до 15 точки. Остава правилото за разлика от две точки за спечелването на гейм/тайбрек. По време на полувремената отборите не сменят полетата. Единствено между двете части се сменят игрищата, като има пауза от 10-15 минути. В евентуалния тайбрек полетата се разменят при осмата точка. Според първите изчисления на ФИВБ мачовете по този начин ще продължават между 95 мин и 110 мин.
Натискът за такава революция идва от телевизиите, които негодуват от факта, че често пъти някои двубои надвишават продължителността от 2 часа. Те обаче не си дават сметка, че по този начин ще се отнеме от емоцията, драмата и шоуто за публиката, която в случая ще е най-потърпевша.
В днешни дни едно от най-болезнените неща е наличието на истината, която обрисува реалността. А тя е такава, че спортът се превръща все повече в бизнес. Бизнес, ръководен от олигарси, шейхове, консорциуми и конгломерати, които повече се интересуват от количеството, отколкото от качеството.
Автор: Александър Антонов - bgathletic.com
