Почитаме св. Неделя, Асеневци пренесли мощите й в Търново

Православната църква отбелязва днес Света Великомъченица Неделя и Събор на Доростолските мъченици. 

Неделя или Кириакия е една от най-тачените от българите светица. По времето на царуването на Асеневци (12-13 в.) мощите й са пренесени в престолнината Търново. По-късно св. Евтимий, Патриарх Търновски, написва "Похвала на светата великомъченица Неделя".

Според преданията Неделя се родила през III в. в Мала азия, била дълго чакано дете. Още от малка тя решила да се посвети на Бога. Много младежи искали да им стане невеста, но тя отказвала. Тогава един отхвърлен младеж от знатно семейство съобщил на император Диоклетиан, че цялото семейство на Неделя изповядва християнската вяра.

Императорът заточил родителите й в гр. Мелитин, а Неделя била подложена на жестоки мъчения. Христос се явил на мъченицата в затвора и я изцерил от раните й.

Осъдили я да бъде посечена с меч. Разрешили й да се помоли преди смъртта си. След молитвата тя предала душата си на Господа, без да бъде посечена. Била едва на 22 години. Това станало на 7 юли 289 г. По-късно мощите й били пренесени в столицата на Второто българско царство - Търново.

Православната ни църква чества днес и Събор на Доборостолските мъченици. Решението да бъдат почетени малко известните български мъченици от днешния край на Силистра бе взето от Светия синод през 2016 г.

Доростолската митрополия е сред първите древнопросияли епархии в българските земи. Тя води началотоси от около 390 г. От района на Доростол произхождат редица мъченици, понесли мъченическа смърт през ІV в. сл. Хр. За съжаление тяхната памет е потънала в забрава. Знае се твърде малко за живота и мъченическата смърт на почитаните през периода на Първата българска държава светци.

В Събора на Доростолските мъченици имената на светите мъченици: св. Дасий Доростолски, св. Емилиан, св. Квинтилиан, св. Дадас, св. Пасикрат, св. Виталиан, св. Валентиниан, св. Юлий, св. Никандър, св. Марциан, св. Максим, св. Исихий Доростолски, св. Калиник, св. Кирил Доростолски и др. Ето и кои са някои от тях:

Св. мъченик Дасий живял през III век в крайдунавския град Доростол (днес Силистра). Жителите на града се готвили за празника на езическия бог Сатурн. Според обичая, тридесет дни преди празника те избирали красив юноша, обличали го в красиви дрехи и му оказвали царски почести, а в деня на празника го принасяли в жертва на бога.

Този път изборът паднал на св. Дасий. Като узнал това, той казал: „Ако ми е съдено да умра, по-добре да умра за Христа като християнин“. Той открито изповядал вярата си в Христос. Заради това, по заповед на императорите Диоклециан (284-305) и Максимиан (284-305), той бил обезглавен след жестоки мъчения.

Св. Дасий се празнува от Православната и от Римокатолическата църква в деня на смъртта му – 20 ноември. Неговото житие било написано още през ІV- V в. (най-старият ръкопис се съхранява в Парижката национална библиотека), а култът към мъченика придобил широка известност. В чест на доростолския мъченик били издигани храмове и параклиси в различни части на империята.

В края на VІ в. жители на Доростол, уплашени от аваро-славянските нашествия, побягнали в Италия. Те отнесли със себе си мощите на светеца в големия град Анкона, където и днес в музея „Диоцезиано“ се пази неговият каменен саркофаг с надпис: „На това място лежи св. Дасий, пренесен от Доростол“.

Св. Емилиан се родил и и живял в гр. Доростол (днешна Силистра), бил роб у един грък и изповядвал вярата на Христа Иисуса. В онова време по десния бряг на Дунава живеели славяни. Затова е твърде възможно св. Емилиан да е бил славянин.

Отстъпникът Юлиан изпратил в Доростол един жесток управител, за да подложи на мъки всички християни там, ако откажат да почитат боговете. Управителят пристигнал в града и при първата си среща с гражданите запитал: “Кои са тук християни?” Гражданите били изплашени от мълвата за жестокостта на управителя. Затова отговорили, че измежду тях няма нито един християнин – всички се кланят на боговете. Във възторг от мисълта, че само името му е разсеяло християнската вяра в Доростол, надменният управител дал разкошно угощение на гражданите. Тежко било за Емилиан да слуша самохвалството на един езичник и да вижда, че липсата на твърдост у християните се обръща в позор за християнството. И докато управителят пирувал, той взел чук, отишъл и строшил идолите.

Поклонниците на езичеството не знаели кой е изпочупил идолите им. По подозрение те заловили един невинен земеделец. Като чул за това, Емилиан се явил при защитниците на боговете и им заявил: “Аз строших вашите силни богове!”. Той бил хванат и заведен при управителя.

Управителят издал строга заповед: Градоначалникът да внесе в полза на царската хазна един фунт сребро, загдето държи у себе си слуга, непокорен на боговете, а от гражданите изискал да внесат фунт злато, загдето казали, че между тях няма християни. Той заповядал още Емилиан да бъде изгорен в огън.

Вън от града, на брега на Дунава, била приготвена и запалена голяма клада. В нея хвърлили мъченика. Чрез жената на управителя, която била тайна християнка, християните получили разрешение да погребат тялото на мъченика, починал на 18 юли 362 г.

Мъжеството на св. Емилиан въодушевило с твърдост и другите християни, които дотогава се криели от страх. Свирепият управител погубил мнозина от тях.

На брега на р. Дунав, върху лобното място на св. Емилиан, е издигната епископска базилика и епископска резиденция.

Светите мъченици Дадас, Максим и Квинтилиан пострадали при император Диоклециан (284-305), при заповедта да принесат жертви на езическите богове.

Управителите на  град Доростол организирали пищни тържества, на които присъствали жители не само на града, но и на околните селища.

Когато честванията свършили, някой издал на императора, че тримата братя – Дадас, Максим и Квинтилиан не се подчиняват на заповедите на императора. За тях били изпратени войници, които уловили светците по време на  молитва и ги довели на съд и смъртна присъда.