Водещи новини Общество

Да си спомним жертвите на влака-убиец, навършват се 11 години от трагедията

Днес се навършват 11 години от пожара в кушет вагона на влак № 2637, пътуващ от София за Кардам. В огнената стихия гаснат девет човешки живота, като пет от жертвите на влака-убиец са от област Добрич – Антоанета Апостолова, Валерия Желева, д-р Галина Иванова, Даниел Вичев и Калчо Енчев.

Късно вечерта на 28 февруари 2008 година два от вагоните на влака, който се движи от София за Кардам, избухват в пламъци близо до гара Червен бряг. В спалния вагон пътуват 27 души, а в кушет-вагона – 35. След като огънят лумва, влакът е спрян и започва евакуация на пътниците. Не всички обаче успяват да излязат. Пламъците са загасени около 5.30 сутринта от пожарникари и тогава страшните последствия стават ясни. Първоначално се смята, че жертвите са 8, но по-късно са открити останки от още едно тяло.

Според заключението на пожаро-техническата експертиза, направена по време на разследването, причина за огъня е значително превишаване на допустимата температура на отоплението и възпламеняване на леснозапалими вещества – дезодорант или парфюм. Експертите констатират имножество неизправности в електрическата и отоплителна система.

Причина за смъртта на всички 9 души, които са били в кушет-вагона, е отравяне с токсични вещества. След това телата на пътниците са изгорели до неузнаваемост, сочат данните на съдебно-медицинската експертиза.

На 5 март в страната е обявен Ден на национален траур за жертвите, които са идентифицирани официално няколко дни след трагедията: студентките Валерия Желева (20 г.), Антоанета Тодорова (22 г.), корабният инженер Даниел Вичев (25 г.), проф. Рашо Рашев – директор на Националния археологически музей, Мая Машева, Стоян Ковачев, Калчо Стефанов, Галина Иванова и Елена Халачева.

Прокуратурата повдига обвинения на трима служители на БДЖ. Единият от тях е зам.-директорът на “Пътнически превози” Георги Иванов, който, според обвинението, е издал заповед, в която наредил страничните врати на вагона да се заключват с каре и щифт, което блокира пътниците, опитващи да се излязат от горящия влак.
Кондукторът на влака Георги Георгиев пък е обвинен в престъпно бездействие – не спрял влака навреме, ползвал негоден пожарогасител, действал е хаотично и не е предупредил пътниците за пожара.
Обвинение в причиняване на смърт по непредпазливост получи и началник влака Иванка Костадинова. Прокуратурата поиска за всеки от тях максималните възможни наказания – 15 години затвор.
Съдебният процес – от ефективни до условни присъди
През май 2010 година Плевенският окръжен съд произнесе първите присъди по делото за трегедията – шафнерът беше осъден на 12 години лишаване от свобода, началничката на влака – 8 години, а зам.-директорът беше оправдан. Магистратите постановиха, че именно първите двама носят лична отговорност за действия при пожар и за поддържането на противопожарните съоръжения в изправност. Освен това съдът прие, че по време на инцидента Георгиев е употребил алкохол.
По-късно обаче Апелативният съд във Велико Търново намали присъдите на двамата осъдени – Георгиев получи 8,5 години затвор, а Костадинова – 5.

През 2011 година делото стигна до Върховния касационен съд, но той го върна за ново разглеждане. Тогава върховните магистрати заявиха, че има много смекчаващи вината на Георги Георгиев и Иванка Костадинова обстоятелства и те са осъдени при неизяснена фактическа обстановка – експертизата по делото не доказва дали са можели да реагират за 4 минути при пожар, обхванал целия кушет-вагон. Като грешка беше отчетено и че е оправдан Иванов.
Така, през септември 2012 година, нов състав на Апелативния съд във Велико Търново издаде съвсем различни присъди – наказанията на кондуктора и началник влака бяха намалени на условни – 3 години с 4-годишен изпитателен срок за шафнера, и 2 години и половина, също с 4 години изпитателен срок. И оправданият шеф този път бе признат за виновен, но и той не получи ефективно наказание –  1 година и шест месеца условно, с 3 години изпитателен период.
Постановено беше още, тримата солидарно да платят на 19 близки на загиналите – 1,9 млн. лв.
В крайна сметка, през 2013 година ВКС произнесе окончателните присъди, въпреки протестите на прокуратурата и роднините – потвърдени бяха условните присъди и на тримата подсъдими.
Това се случи, макар те да бяха признати за виновни.
“Нито един от оцелелите не потвърждава обясненията на инкасатора, че той уведомил хората за пожара и им осигурил път за напускане на вагона. Напротив, става ясно, че не кондукторът, а пътници чукали по вратите на купетата и будели спящите. Установено е, че Д.В. (Даниел Вичев – б.р.), който държал междинните врати между кушет-вагона и спалния вагон, за да могат пътниците да напускат горящото пространство, и намерил там смъртта си”, записаха в решението си магистратите.

Освен това, следственият експеримент е показал, че Георгиев и Костадинова са имали възможност да помогнат на жертвите преди обгазяването да стане прекомерно. За изпълнение на нужните действия за евакуация и гасене на пожара, на кондуктора са били необходими малко повече от 3 минути, а токсична концентрация се е създала за около 5.
Свидетели пък дали показания, които опровергават думите на Костадинова, че е положила усилия за евакуацията им. Напротив, подсъдимата бързо напуснала влака, а вратата на спалния вагон, която твърди, че е отключила и извеждала пътниците, е била открита затворена.
В решението си ВКС обаче обясни защо все пак не ефективни, а условни присъди са справедливи.
“Двамата подсъдими са попаднали в изключителна ситуация, за която са нямали достатъчна практическа подготовка, тъй като не са били обучени за гасене на пожар и екипна работа. Те разполагали с ограничено време за действие и всяка пропиляна в неправилни манипулации, паника и суетене минута имала фатални последици”, мотивираха се съдиите.
Според тях Георгиев е допуснал нарушения, но не бездействал, а се опитал, макар и безрезултатно, да гаси пожара и да проникне в задимения вагон. Костадинова пък разбрала, че влакът гори чак след аварийното спиране. Тя се поддала на възникналата паника и не могла да се противопостави.
Така никой не влезе в затвора за смъртта на 9 души.
А някои от близките дори не пожелаха да получат “кръвнина”. Семейството на Валерия Желева, което взе 200 000 лева обезщетение, го дари на всички учебни заведения, в които е учила.
Шафнерът: Никого не съм убил
През 2015 г. шафнерът Георги Георгиев, който продължаваше да работи като кондуктор в спален вагон, призна, че не се чувства виновен.
“Нямам вина, за да имам чувство за вина. Убиец е вагонът. Не съм предизвиквал пожар, не съм натискал никого да остава вътре. Не съм запречвал врати. Каквото съм могъл, съм го направил. Аз съм извикал. Мога ли всяко отделно купе да отварям и да казвам. Цялата работа е за едни чанти. Добруджанецът си обича чантите – лаптопа и останалото (няколко от жертвите бяха от Добрич – б.р.). Нищо не могат да ми направят, без да съм извършил нарушение. Аз не съм спасител, аз съм кондуктор. Това е положението”, заяви тогава той в телевизионно интервю.
На въпрос какво би казал на родителите на загиналите, той отговори:
“Какво да кажа на родителите? Да кажа: “Извинете, аз убих вашето дете!”. Така ли да им кажа? Аз убил ли съм тяхното дете? Не съм убивал никого”.
Георгиев отхвърли обвиненията на близките жертвите, че е консумирал алкохол в деня на инцидента.
В отговор баща на един от изгорелите заяви:
„Този човек не го смятам за мъж. Пожарът е можел да бъде потушен още в самото начало. Кондукторът е можел просто да затвори вратата. БДЖ не са оценили риска”.
Междувременно – през 2014 година, почина машинистът Христо Колев, който спаси десетки пътници, но заради вдишания дим получи тежко белодробно заболяване.

Нека днес си спомним жертвите на влака-убиец, да сведем поглед, да запалим свещ и да се помолим – за загиналите – да почиват в мир, и за себе си – да не оставаме безразлични. И да благодарим…, че сме живи.

По материали от Интернет

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *