Водещи новини - дясно Общество

Гергьовден празнуват християни и мюсюлмани, българи, турци и роми

Днес празнуваме Гергьовден. Денят на Свети Георги е Ден на храбростта и празник на Българската армия. За ромите празникът е Едерлези. За турци и татари празникът Хъдърлез отговаря на Гергьовден и според мюсюлманските традиции се приема за начало на лятото.

6-ти май е денят на Свети Георги – покровител на овчарите и стадата


Според преданията той е римски войник, християнин. Баща му е служил като офицер в римската армия. Майка му е от Лида, Палестина, където се връща като вдовица с малкия си син.
Младият Георги следва пътя на баща си и постъпва на служба в армията, където се проявява като добър войник и бързо се издига във военната йерархия. По това време е разпределен в Никомедия и служи в личната гвардия на Диоклециан. Той издава едикт за систематично преследване на християните в цялата империя.
На Георги е заповядано да вземе участие в преследванията, но вместо това той се обявява за християнин и критикува решението на императора. Разяреният Диоклециан нарежда Георги да бъде подложен на мъчения и екзекутиран като предател. Тялото на свети Георги е погребано в Лида. Скоро след това християните започват да го почитат като мъченик за многото чудеса, които извършил след смъртта си като небесен воин и закрилник.
В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник. Познат е с имената Гергьовден, Гергевден, Гюрговден, Герги, Джурджевдан, както и Хъдърлез и Адрелес, сред мюсюлмани, помаци и роми. Празникът е календарно обвързан – празнува се на 6 май и се чества във всички територии, населени с българи. С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Това разположение в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората. Св. Георги традиционно е схващан като повелител на пролетната влага и плодородието (отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята; обхожда и наглежда полята и посевите), покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. Много древен по своя характер, днес все още няма пълно единство в мненията за произхода на този празник. Според някои автори той идва от тракийската древност, според други е славянски по произход, има и хипотези, че следите му се губят в далечното минало на азиатските прабългари.
В българската православна традиционна духовна култура това е един от най-големите празници, по-почитан и от Великден. В редица народни песни се пее:
Хубав ден Великден
още по-хубав Гергьовден.
На този празник се извършват редица обредни практики и ритуали, целящи осигуряването на здраве за хората и плодородие на нивите и животните.

За ромите празникът е Едерлези


Когато другите хора решили да изтребят ромите, Свети Георги и Банго Васил скрили по едно ромче. Свети Георги – момченце, а Банго Васил – момиченце, разказва секретарят на читалище „Романо дром” Марияна Георгиева. Когато ромите били заличени от лицето на Земята, другите хора седнали да почиват, да ядат и да пият. Яли, пили, но им било скучно, нямало кой да ги весели. Тогава, Свети Георги и Банго Васил довели двете спасени от тях деца. Те запели, затанцували и развеселили всички. Хората оценили стореното от двамата светии, а от двете оцелели деца отново тръгнал циганският род, който почита своите спасители – Свети Георги и Банго Васил. Тази съхранена през годините притча дава отговор на въпроса защо Гергьовден е един от най-почитаните празници и за ромите. Във всяко ромско семейство, било то бедно или богато, на Гергьовден се коли агне за курбан и се устройва голямо угощение. Празникът се нарича Едерлези и се отбелязвал изключително пищно.
Едерлези се празнува като начало на пролетта, на затоплянето на времето. Поради тази причина целият ритуал изобилства от пролетна символика. Най-важният елемент в подготовката е купуването на агнето. Всеобщото поверие е, че агнето трябва да преспи в къщата. Затова то се е купува на 4 или 5 май. На главата на агнето се слага венец, а на него ромите – християни поставят една или две свещички, които се запалват, преди агнето да бъде заклано. Докато свещичката горяла, агнето се прикажда и благославя. С коленето на агнето се заема най-старият мъж, главата на семейството. Агнето не се разрязва на парчета. Пече се цяло – на черевме или на тава.
И при ромите Гергьовден е свързан с много веселие и добро настроение, обяснява Марияна Георгиева. В почти всички ромски групи на този ден младежите се къпят в реката, за да покажат, че пролетта е дошла и времето не е студено. Младежите връзват люлки за момичетата, а, докато ги люлеят, ги разпитват за бъдещия им брак. Във всички ромски групи се спазва обичаят леене на пръстен за предсказване – къде насериозно, къде шеговито, за бъдещия брак на младите момичета. Обичаят се изпълнява на 5-и вечерта. Момичетата се събират и на лунна светлина пускат пръстените си в менче с вода. Оставят се да пренощуват под роза. Призори на Гергьовден, момичетата се събират отново при менчето. Покриват лицето на тази, която пее най-добре, за да не може да види чий пръстен вади, като редува различни песни – весели и тъжни. Докато пее, вади пръстен. Смята се, че ако пее весела песен, бракът на момичето, чийто пръстен е изваден, ще бъде щастлив.

Турци и татари празнуват Хъдърлез


Хъдърлез е празникът на турци и татари, който отговаря на Гергьовден и се приема за начало на лятото. Празникът е посветен на двама мюсюлмански светци – Хъдър и Илияз, покровители на хората, животните и плодородието, разказва председателят на НЧ „Мевляна” в Добрич Гюлхан Вейсел.
Двамата винаги се движат в противоположна посока – ако единият върви към изток, другия върви на запад, ако единия е на север, другият държи юга. Това правят, за да помагат на хората от различните пространства. Според народната вяра те са невидими, но понякога се явяват в човешки образи и искат помощ; ако не я получат, тези, към които са се обърнали, са обречени на неуспех, а понякога и на големи беди.
Поверието гласи, че на 5 срещу 6 май по първи петли светците се срещат след едногодишното си пътешествие по земята, за да си разкажат къде са били, какво добро дело са извършили, с какво са помогнали на хората. Но ако този период се случи в петък, не се срещат. Преди изгрев слънце жените и децата отиват на ливадите и по три пъти се търкалят в тревата за здраве. Събира се Хъдърлеска роса в шише чрез намокряне и изцеждане на чиста кърпа. Мюсюлманите вярват, че с Хъдърлез започва годината и тогава влиза лятото. Тогава стопанките изнасяли вълнените постелки, за да ги види слънцето за здраве. Характерен момент и тук е наричането и пеенето на китките. Младите момичета свиват на китки събраните в навечерието на празника цветя и билки. Връзват ги с разноцветни конци и прикачват към тях свои накити – пръстени, гривни, колиета за нишан. Поставят ги в менче или глинен съд, за да престоят през нощта. На Хъдърлез възрастна жена изважда от менчето или кюпа всяка китка. Едновременно с това се пеят традиционни песни, които играят ролята на своеобразна поличба за момата, чиято китка е извадена. И турците на 6 май колят агне – курбан за здраве и берекет. Стопанките месят обредни хлябове, а трапезата е от богата по-богата. До заник слънце веселието не спира – танците, хората, състезанията и борбите. На 6 май и тук се връзват люлки. Люлеят се малки и големи, люлеят се пак за здраве, за късмет.
Мюсюлманите – турци и татари, честват Хъдърлез, което е равно на Гергьовден. Винаги мюсюлманите празнуват Гергьовден следващия петък, след 6 май. Татарите го наричат Тепреш – когато майката Земя се пробужда за пролетта. „Нашата задача като читалище е да подновим тази традиция и да я предадем на следващите поколения. Още повече, че 2018 година е година на културното наследство”, сподели Вейсел.
Освен агнето, което е традиционно за всички култури на Гергьовден, мюсюлманите приготвят и характерните ястия – за татарите те са джантък и чибурек, а турските са халва, сиропирани сладки, баклава с локум, мляко с ориз.
Местните мюсюлмани празнували сред природата, в местността Гаази баба. Никога не са отивали там без турското кафе, без джезветата. Празникът е започвал сутринта с приготвяне на трапезата. След това се люлеели на люлки. Там си приготвяли агнето, а след това огънят се използвал за прескачане за здраве. Следобеда си пийвали кафе и се приготвяли да се прибират в къщи, където да посрещнат гостите си. На празника си пожелават да е берекетлия земята и да има богата реколта, каза още Гюлхан Вейсел.

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *