Животът на Валя и Наим от тервелското село Балик – наръчник по оцеляване
Когато животът събрал Валя и Наим преди 23 години никой от тях не предполагал, че ще трябва да се бори не само с ежедневните проблеми, но и с предразсъдъците на хората около тях. Близките на Валя се сърдили, че живее с турчин, а близките на Наим, че се е събрал с българка. И двамата имат предишни бракове и деца, а заедно отглеждат синовете си Валентин и Александър. С малко от близките си поддържат връзка. За някои нямат време, за други нямат желание. Животът им е ежедневна битка за хляба на масата.
Село Балик е родното място на Наим, което той напуснал като млад. Върнал се с Валя след години, когато решили да заживеят заедно. Наим в младостта си имал шивашки цех, обработвал земя, отглеждал пилета, занимавал се със строителство, работил като поддръжка, а Валя, която е родом от Тервел, била барман и сервитьор. Замалко да завърши и 11 клас със специалност „Лаборант по обработка на пластмаса“, но родила в деня на изпита и не взела диплома. Днес и двамата са козари, с това си изкарват прехраната и отглеждат децата си.
В началото, когато дошли в селото нямали дом, и се наложило да живеят в къща без врати и прозорци, събирали желязо и отпадъци, за да се изхранват, а Валя вече била бременна. Така започнал съвместният им животът – без дом, без доходи и без надежда. После Наим си намерил работа, купили си малка къщичка. Успели да съберат 150 лева, с които да си купят една коза и едно яре и започнала битката за оцеляване. С времето животните станали повече от 20, а работата много, но не се оплакват. Радват се, че са здрави и имат хляб на масата. Само децата са им грижа, защото им трябва работа, а на село се намира трудно.
Основният им източник на доходи е млякото. Доят на ръка около 20-25 литра всеки ден. Изкупната му цена е 60 стотинки. На толкова „пазарът“ оценява техния труд. За всеки 60 стотинки те са вложили почти час труд, защото денят им започва в 4 сутринта и свършва към 9-10 вечерта. Затова предпочитат сами да преработват млякото, като правят сирене и извара. Имат клиенти от близо и далеч, защото, който веднъж е опитал стоката им - пак се връща. Предлагат прясно и осолено сирене, а ако някой иска, му продават и мляко. Два пъти на ден извеждат козите на паша. Обработват 13 декара градини, засети със зеленчуци и люцерна. Имат и куче, с което да търсят трюфели, но нямат време за това. Отглеждат кокошки, сеят бостан, картофи, краставици за продаване и за всичко разчитат само един на друг и на синовете, които им помагат. Наим сам си е направил машини за ронене на царевица от подръчни материали, с което Валя много се гордее.
Нашка, Мартина, Петко, Пролет, Рая са част от имената на животните. Козите са като деца за Валя. Когато ги вика по име, гласът ѝ е изпълнен с любов. Прегръща ги, целува ги и плаче за всяко продадено или заклано животно. И двамата с Наим смятат, че животните са като хората – всяко има свой характер и се нуждае от грижа и близост.
Валя е красива, когато се усмихне лицето ѝ грее. Има най-сините и ясни очи, които съм виждала. Наим казва, че когато била млада, след нея се обръщали мъже и жени. Имала гъста, черна коса до под кръста и привличала погледите на хората. Преди няколко години замалко да умре от перитонит, но Бог я спасил. Не видяла тунел със светлина, докато била в безсъзнание, но чула гласове и различила образи и силуети на хора, които приличали на икони. Поискала да стане, за да тръгне с тях, но я върнали.
И двамата вярват в Бог. Не ходят на църква или джамия, но се стараят да са добри хора и да са благодарни всеки ден. Така възпитават и децата си.
Не са ходили на кино от 1989 година, на плаж за 20 години са били 2 пъти, а децата им не са виждали морето. Нищо, че живеят на 70 километра от него. В града ходят само, ако са болни или им трябват документи. Телефони имат Наим и децата, а Валя понякога наднича през тях във Фейсбук, за да научи нещо за някой близък. Телевизия гледат рядко, защото нямат време. Гласуват на избори. Валя си има твърдо пристрастие към една политическа партия, а Наим, който е малко разочарован от движение, от което е бил част, гласува по съвест и според кандидатите.
Ако можеха да върнат времето назад Валя щеше да продължи да учи, а Наим щеше да си запази бизнеса, но категорично щяха да са пак заедно, макар и някъде другаде и при други условия. Мечтаят да са здрави, децата им да си намерят работа и всеки да тръгне по пътя си. И, ако може, Наим би искал да отиде до Румъния, където има роднини.
Най-голямата мъка на Валя е, че хората лесно съдят и никой не се опитва да разбере какво е накарало човек да постъпи по един или друг начин. Тъжна е, че хората са лоши, не си помагат и не се опитват да ги опознаят, преди да им сложат етикети и да ги отхвърлят.
Валя и Наим се борят ежедневно с живота, на нищо не се надяват и от никого нищо не очакват. Те са от оцеляващите хора в България, за които държавата нехае. Те не са важни за нея. Сещат се за тях, когато ги убеждават да гласуват за една или друга партия и веднага след това ги забравят. Тяхното оцеляване си остава тяхна работа. Това, на което държавата ги оценява, е 60 стотинки за всеки час от техния живот и два гласа по време на избори.
Диана СТЕФАНОВА
