За първи път от 120 години в Кардам не удари първият звънец, училището вече е закрито (ВИДЕО)
Въпреки че училището вече го няма, местните хора решиха знамето пред него да продължи да е високо вдигнато, защото кардамци са горди хора
Дали е допускала Мария Капитанова, давайки през 1903 година къщата си за училище на децата от Кардам, че ще дойде ден, в който селото ще има истинско българско училище, че сградата построена през 1928 година с парите и земята на местните хора, няма да побере желаещите да учат четмо и писмо и ще се построи ново, по-голямо училище. Училище, в което ще учат близо 700 деца, на две смени, ще има 14 класни стаи и 20 декара двор с цветни алеи. В него стотици деца, достойни наследници на жителите на селото, заделили от земята си, за да го има местното училище, ще направят първите си стъпки в образованието. Най-вероятно не е смеела и да мечтае за това, но би се гордяло много с делото, на което е сложила началото.
До днес. Днес е денят, в който за първи път от 120 години не бие първия учебен звънец и селото не се оглася от детски глъч. Основно училище „Христо Ботев“ днес не посрещна децата за новата учебна година, а вратите му останаха завинаги. Такава е съдбата на хиляди български училища през последните години. От тази учебна година децата, живеещи в Кардам ще пътуват до Генерал Тошево.
„Навсякъде откриват учебна година, а в Кардам закриваме училището. Което е тъжно. За нас, кардамци, е тъжен момент“, сподели кметът на граничното село Георги Събев.
„Училището беше емблема за Кардам. Навремето хората са си купували къщи в Кардам, защото е имало къщи и жп гара – образование и транспорт. Сега и гарата е със затихващи функции. Училището вече е затворено. Днес направихме един прощален ден с нашето родно училище, където учихме ние – учил съм аз, учил е синът ми, баща ми е пътувал 10 км пеш от съседното село, за да идва в Кардам на училище“, добави кметът.
След като през 1972-73 година започва да функционира новата сграда на училището, в нея са учели по над 700 ученици, а кметът изчислява, че в училището на Кардам образование са получили поне 50 000 души.
Бившият преподавател по химия, география, възпитател и заместник-директор на училището в продължение на 10 години Павловска е от Врачанско, но идва в Кардам по разпределение. „Целият ми живот, 30 години трудов стаж, е минал тук, в това училище. Много съжалявам, защото тук останах, тук създадох семейство и тук, това училище, когато е строено, е било по мое време. И всичкото – от нулата, до края. Строеж, обзавеждане, работа. Тук сме преживели много хубави години. Имахме хубав колектив, голям колектив, много ученици. Изпитвам много хубави чувства към това селище, преди всичко, и към това училище. „Ние сме идвали тук на първи учебен ден, да слушаме, да се радваме, да има цветя, както приляга на всеки първи учебен ден. Сега не мога да изпитам същите чувства“, сподели тя.
Болка, голяма болка е. Да си свикнал, аз живеят в блокчето отсреща. Постепенно започна да заглъхва, да заглъхва училището. Вкъщи мога да позабравя, но, като изляза и видя училището, болката в душата ми е много голяма. И сега, много голяма тъга тая в сърцето си за това. Това са най-хубавите години в живота ми“, сподели Павлина Найденова. Тя има 44 години стаж като преподавател по български език и литература. Казва, че най-хубавата част от живота й е преминала в училището.
„Много ми е болно. Аз от няколко месеца не спя, след като знам, че ще бъде закрито училището, но вече нищо не можем да направим“, казва Янка Желева, с 40 години трудов стаж като учител.
Учениците ще бъдат извозвани в общинския център – в Средно училище „Никола Йонков Вапцаров“, което става приемник на ОУ „Христо Ботев“, заедно със земеделската земя и цялото имущество на училището в Кардам. През годините местните са дарявали част от земята си, за да го има училището в Кардам. Сега тя, заедно с учениците, преминава към училище "Н. Й. Вапцаров“ в Генерал Тошево. Там ще бъде отдавана под наем, а къде ще отиват приходите – ще определя училищното ръководство. Става въпрос за 333 декара земеделска земя, цял парцел, който по пазарни цени струва 1,5 млн. лева. Всяка година тази земя носи приход между 50 и 70 хиляди лева. Затова според кмета морално е с част от тези средства за децата от Кардам да бъде осигурен безплатен обяд, екскурзия или стипендия, а друга част да бъде заделяна за поддръжката на сградата на училището.
„Към днешна дата ще бъдат извозвани 24 деца от Кардам и съставните села Йовково, Снягово и Чернооково за училищата в Генерал Тошево. 24 деца са си едно училище. И последните ни деца бяха 23. Ако бяха останали всички в Кардам и не бяха ги мамили с лаптопи и таблети и безплатни обяди, вероятно училището още щеше да го има. Но, порочната система на делегираните бюджети започна лова на ученици. Всеки гледа да върже бюджета. Всеки ученик носи след себе си 1800 лева. Така че нормално е директорите на другите училища да се стараят да си запълнят бройката. Лошото е, че стана за сметка на основно училище „Христо Ботев“, посочи кметът. Според него трябваше училището в Кардам да бъде защитеното.
„Много ми е тъжно. Една много тъжна история, защото това е част от нас, част от историята на общината, на Добруджа. Много е тъжно. Като гледам бившите си учителки, на които все още говора на вие“, сподели Михаил Герасимов. Той е бивш ученик на ОУ „Христо Ботев“, днес се занимава с частен бизнес. Притеснен е, че село без училище не го чака нищо добро. „Местната общественост ще остане без малкото учители, които живеят и работят в селото“, каза той. Прогнозира, че много от децата от бедните слоеве на обществото ще отпаднат от образователната система, защото ще откажат да пътуват.
„Демографската криза ни доведе до това положение, системата на делегираните бюджети допълнително усложни нещата. Липсата на работна ръка накара младите хора да търсят препитание в големите градове или чужбина и децата избягаха. Допълнително стана и покупката на ученици от други училища“, обобщи Георги Събев.
Въпреки че училището вече го няма, местните хора решиха знамето пред него да продължи да е високо вдигнато, защото кардамци са горди хора.
