Йордан Иванов напусна Общинския съвет в Добрич, където оглавяваше групата на ГЕРБ–СДС и постоянната комисия „Спорт и младежки дейности“. В интервю за „Про Нюз Добрич“ той съобщи, че е подал молба за напускане и на партия ГЕРБ. Разговаряме за причините за решението му, неизплатените средства за спортните клубове, проблемите в басейн „Русалка“, профилактичните прегледи на учениците и бъдещите му намерения.
– Г-н Иванов, кой беше конкретният момент, в който решихте да напуснете Общинския съвет? Имаше ли последен разговор, отказ или неизпълнено обещание?
– Нямаше последен разговор или едно конкретно неизпълнено обещание. Решението дойде с натрупване – заради ангажименти, които с месеци не се изпълняваха. Аз съм човек на действието. За мен е важно, когато поемеш ангажимент, да го доведеш докрай. Системно не виждах това да се случва в работата ми в Общинския съвет. Решението не е взето за един ден, а е резултат от размишления през последните шест месеца.
– Към кого е насочена критиката Ви – кмета, администрацията, Общинския съвет или собствената Ви политическа група?
– Искам ясно да кажа, че критиката ми е насочена изцяло към кмета и неговия управленски екип. Като общински съветници даваме предложения, изслушваме хората, задаваме неудобни въпроси, търсим отговори и следим изпълнението. Но реализирането на много от решенията зависи от волята на кмета и неговия екип. Уважавам колегите си от ГЕРБ и от Общинския съвет. Работили сме заедно по много каузи и се надявам да продължим. Това, че напускам съвета, не означава, че съвместната ни работа трябва да приключи. Вярвам, че има хора, които мислят за Добрич и с които можем да работим заедно.
– Бяхте председател на комисията по спорт и младежки дейности. Каква лична отговорност поемате за несвършеното?
– Поемам пълна отговорност като председател на комисията. Именно затова не мога да приема, че средствата за детско-юношеските спортни школи все още не са изплатени изцяло. Има гласувана наредба, по която Общината е поела ангажимент. Клубовете са подали документите си, одобрени са, сумите са ясни. Тези средства са необходими, за да могат децата да пътуват, да участват в състезания и да постигат резултати. За мен е недопустимо от февруари досега този ангажимент да не бъде изпълнен. Поставих въпроса на последното заседание на Общинския съвет. След това бяха изплатени още 30%, с което общото плащане достигна 60%. Остават около 60 000 евро за 29 клуба, за да могат децата на Добрич да завършат спортната си година, както им се полага.
– Получихте уверение, че останалите 40% ще бъдат изплатени до края на ноември. Какво е положението към последната Ви проверка и какви причини Ви посочиха за забавянето?
– Проверих миналия четвъртък, в деня, в който напуснах – средствата не бяха изплатени. Чувал съм много причини и много обещания, но ангажиментът не е изпълнен докрай. Щом сме избрани да бъдем на тези места, трябва да поемаме отговорност. Дори да има затруднения, трябва да се разговаря с клубовете, с треньорите и с родителите. Те трябва да знаят точно кога и какво ще се случи. Това трябва да е начинът на работа. Спортът беше моят ресор, но проблемът с неизпълнените ангажименти не се ограничава само до него. Виждам го и в други дейности, свързани с Общината.
– Получихте подкрепа, но и упреци, че с напускането се отказвате от възможността да променяте решенията отвътре. Как отговаряте?
– Разбирам тази гледна точка. Отвътре действително може да изглежда, че имаш повече инструменти, за да свършиш нещо. Опитах да работя по този начин. Но когато всичко се връща към обещания и оправдания, до реални резултати трудно се стига. Имаше постигнати неща и не ги отричам. Ремонтирахме покрива на „Русалка“, което даде добър резултат. Има обаче и много започнати и изоставени задачи. Не бягам от отговорност. Ще продължа да помагам на детско-юношеския спорт и да се включвам в смислени каузи за Добрич. Реших пътят ми в Общинския съвет да приключи и да опитам да работя по друг начин.
– Какво реално спечели Добрич от званието „Европейски град на спорта 2026“?
– Когато това беше обявено през януари, бях зареден с много положителни очаквания. Вярвах, че можем да привлечем туристи, да организираме хубави спортни състезания на наш терен. Това липсва на града и е нещо, което родители, деца и треньори искат. Те се включиха с желание. За съжаление смятам, че не успяхме да използваме тази възможност докрай. Има опасност 2026 година да се превърне в една от най-разочароващите за спорта в Добрич.
– Посетихте новата спортна зала в Кранево. Възможна ли е подобна инвестиция в Добрич и от какво има най-голяма нужда градът?
– Спортната инфраструктура в Добрич се нуждае от специално внимание. Но трябва да има план и стратегия. Детско-юношеският спорт може да бъде част от демографската политика и от развитието на туризма. Необходима е цялостна стратегия с конкретни действия. Знам, че инвестициите зависят от финансиране, включително национално. Това обаче не ни пречи да имаме посока, да определим кои обекти са приоритетни и откъде да започнем. Дори малките стъпки дават резултат. Отново ще посоча ремонта на покрива на „Русалка“ – той осигури възможност помещенията да се използват от клубове. Вече има зала за катерене, предстои и зала за карате. Виждам възможности, но трябва да има план и последователност. Именно това ми липсваше и не успях да го видя въпреки предложенията, които направих.
– Има ли развитие по поставените от Вас проблеми с достъпната среда и бойлерите в басейн „Русалка“?
– Иска ми се да кажа, че има, но проблемите остават. Басейнът работи, а те продължават да стоят на дневен ред. Многократно съм говорил за тях и съм се опитвал да насоча вниманието на кмета и неговия екип. Не успях да ги убедя, че детско-юношеският спорт трябва да бъде сред важните теми за града и родителите. Говорим за неща от първа необходимост – достъп за деца със затруднения в придвижването, съоръжения, които да им позволят да влизат в басейна. Има деца, които искат да плуват, а още не са решени и проблемите с отоплителните съоръжения. Да, всичко е свързано с финансиране, но и с план и последователни действия. За някои от тези малки стъпки е необходимо преди всичко желание някой да поеме отговорност и да вземе решение. Не мога да приема този начин на работа. Хората са гласували за нас, за да се опитваме да решаваме проблемите им.
– Инициирахте профилактични прегледи за гръбначни изкривявания при учениците, а тази година кампанията беше надградена. Докъде стигна тя и какво следва?
– Ще продължа да участвам във всяка смислена кауза за нашия град. Радвам се, че успяхме да осъществим толкова мащабна кампания – общо близо 2000 прегледа на деца от четвърти, пети и седми клас в Добрич. Свързахме родители, учители, директори и лекари. Втората част реализирахме с помощта на МБАЛ – Добрич и д-р Калоян Куртев като съорганизатор. По предложение на медицинския екип надградихме кампанията и с ендокринологични прегледи, проследяване на кръвната захар, теглото и ръста. Прегледите приключиха, но същинският смисъл е какво ще направим след тях. Замисълът ми беше да тръгнем от фактите и да създадем основа за местни политики – за гръбначните изкривявания, наднорменото тегло и храненето в училищата. Общината има възможности да работи по тези теми. Необходими са воля, отговорност и решения.
– Какво конкретно възнамерявате да предприемете извън Общинския съвет?
– Ще обявя повече на по-късен етап. Разработвам идея, свързана с дигиталното представяне на детско-юношеските спортни школи, но тя все още е в начален етап. Сигурен съм, че има и други хора, които мислят в тази посока. За мен е важно да работим заедно по каузи, значими за Добрич – независимо дали става дума за спортните школи, за инфраструктура или за нещо друго. Отворен съм към граждани и родители, които споделят тези виждания и искат да действаме заедно.
– Ваши колеги от политическата Ви група публично подкрепиха решението Ви. Очаквате ли и други оставки?
– Не искам да говоря от тяхно име и не мога да кажа какви решения са взели. Моето разочарование е от местното управление в лицето на кмета и неговия екип. Поемам пълна отговорност за решението си да напусна Общинския съвет. Уважавам колегите си. Работили сме по много каузи и сме постигнали неща заедно. Вярвам, че с хората, които мислят за града, ще се срещнем отново в работата по нови инициативи.
– Бяхте и член на общинското ръководство на ГЕРБ. Как напускането на Общинския съвет се отразява на политическото Ви позициониране?
– Ясно посочих причините да напусна Общинския съвет. Важно е да отбележа и че към момента ще се дистанцирам от политическата си работа. Заедно с напускането на съвета подадох молба за напускане и на партия ГЕРБ.
– Означава ли това начало на предизборна кампания като кандидат за кмет на Добрич?
– Напускането на Общинския съвет не е начало на предизборна кампания. Получих много поздравления и подкрепа, но не искам да превръщам тази подкрепа в политическо действие.
Не е необходимо да си общински съветник, за да следваш убежденията си и да подкрепяш смислените каузи в Добрич.
Времето ще покаже. До следващата кампания за местни избори има време и тогава ще мога да дам по-точен отговор.
– И все пак гледате ли към тази кампания?
– Ще е неправилно да Ви отговоря, че не гледам.