В Молдова ще има двоен вот, който се очаква да укрепи позициите на президентката Мая Санду по отношение на Москва

Да се закрепи трайно в Европейския съюз или да възстанови отношенията си с Москва? В неделя в Молдова, която от дълго време е на кръстопът, ще бъде произведено двойно гласуване – на президентски избори и на референдум за присъединяване към ЕС. Гласуването ще бъде на фона на войната в съседна Украйна.
Президентката Мая Санду, която решително поведе тази бивша съветска република по пътя към Запада, е фаворитка на изборите за държавен глава, в които участват общо 11 кандидати.
На референдума гласоподавателите ще се произнесат по въпроса за присъединяването към Европейския съюз.
Властите обаче предупреждават, че може да има опити за дестабилизация от страна на Русия, която е обвинявана в усилия да повлияе негативно на процеса.
Какви са нагласите на избирателите?
Санду предизвика изненада с мащаба на успеха си през 2020 година. Тази година 52-годишната президентка, която е бивш икономист, има явно преимущество.
За нея на първия тур планират да гласуват 36% от избирателите, сочи скорошно проучване на молдовския мисловен тръст "УочДог". Според експертите тя "вероятно" ще победи на втория тур на 3 ноември.
Според президентката, която за четири години утвърди международния си авторитет и гарантира започване на преговорите с ЕС, "не е възможно да спрем насред път". След изгонването на корумпираните олигарси "нашето поколение има за задача да интегрира свободна и демократична Молдова в голямото европейско семейство", подчерта Санду.
Нейният опонент – 57-годишният прокурор Александър Стояногло, който разполага с подкрепата на проруски настроените социалисти, изостава доста от нея (10%).
Стояногло призова за "възстановяване на справедливостта" в противовес на "сплашването", което упражняват властите, които според опозицията са готови да нарушават човешките права в името на борбата срещу руската заплаха.
Що се отнася до референдума, с който се цели вписване в конституцията на стремежа за присъединяване към ЕС, близо 54% казват, че подкрепят това, а 35% казват, че са против, според същото проучване. В проучването се казва още, че почти половината избиратели възприемат Русия като заплаха.
Каква роля играе Москва?
"Има много лъжи и ние знаем, че Русия инвестира много пари в пропагандата тук", казва пред Франс прес 23-годишната избирателка Аугустина Догот, която е за малко в Кишинев. Тя живее в Белгия и вижда "условията за живот в ЕС" и иска "същото нещо" за родната си страна.
Между фалшиви информации и мащабното купуване на гласове "руската намеса достигна безпрецедентно ниво", казва базираният в Румъния Център за нови стратегии. Според същия източник Русия "смени стратегията и използва множество кандидати, някои от които казват, че са проевропейски настроени, за да провежда сложна кампания по дезинформация", насочена основно срещу референдума, на който ще се следи внимателно колко хора ще участват.
Проруските партии започнаха кампания за бойкотиране и ако необходимият за валидиране на резултатите от референдума праг от 33% не бъде преодолян, европейската перспектива на Молдова може да се окаже под въпрос.
"Финалният етап от битката ще бъдат парламентарните избори догодина", на които към момента не се знае какво ще стане, коментира Валериу Паша, анализатор от "УочДог".
Ключова роля в битката играе олигархът Илан Шор, който миналата година беше осъден задочно за измама. В социалната мрежа "Телеграм" той често критикува от Москва "полицейската държава" в Молдова, която се е била превърнала в "послушна марионетка" на Запада.
Освен с "хибридната война", за която се говори от Вашингтон до Париж, Молдова от десетилетия трябва да се справя с присъствието на руски войници в сепаратисткия регион Приднестровие.
Какви са рисковете?
След началото на руската офанзива в Украйна през февруари 2022 година опасенията от разрастване на конфликта бяха сериозни.
Защото Молдова, която е малка и бедна страна с население от 2,6 милиона души, усеща последиците от конфликта с пълна сила, особено в сферата на енергетиката.
"Войната е едновременно причина за сериозно безпокойство сред молдовците, но парадоксално и съвсем видим ускорител на историята", казва френският политолог Флоран Пармантие, експерт по региона.
Оттогава насетне Молдова намали зависимостта си от Москва и се излезе на светло.
Американският държавен секретар Антъни Блинкън посети Кишинев през май, преди председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която отиде там наскоро и обяви рекордна помощ от 1,8 млрд. евро.
Така се засили устойчивостта на страната спрямо постоянните "вълнения", създавани от Москва, подчертава Пармантие, който обаче изключва сценарий с държавен преврат.
(БТА)
(Превод от френски език: Божидар Захариев)