Учителка подаде ръка на колежка след пожар: История от Добрич за доброто, което се връща (ВИДЕО)

Понякога най-силните истории не се случват на сцената, а в обикновения живот. Там, където един телефонен разговор, една отворена врата и един човешки жест могат да променят нечие ежедневие.

Такава история свързва две учителки от Добрич – Силвия Тончева и Мирослава Василева-Малева.

В края на януари тази година пожар избухва в жилището на Мирослава Василева-Малева. Огънят нанася сериозни щети на дома, в който живее със семейството си.

„От четирите стаи само една остана незасегната. Нямаше как да живеем там, докато не направим ремонт“, разказва Мирослава.

В ранните сутрешни часове тя се оказва на улицата с двете си деца, облечена по пижама и домашни чехли.

Още същия ден нейни колеги се притичват на помощ. Сред тях е и Силвия Тончева – заместник-директор в Езикова гимназия „Гео Милев“, с която Мирослава се познава от повече от две десетилетия.

„Когато бях в 12 клас, тя дойде като млад учител по немски език. Познаваме се от 2003 година“, спомня си Мирослава.

Докато търси временно жилище за семейството си, тя споделя на колегите си, че най-големият ѝ проблем е намирането на квартира за няколко месеца.

Тогава идва неочакваното предложение.

„Силвето дойде при мен и ми каза: „Имам свободен апартамент. Ако искаш, ще ти го покажа“, разказва Мирослава.

За Силвия решението идва без колебание.

Причината е, че преди 12 години самата тя преживява подобно изпитание.

По време на голямото наводнение в Добрич през 2014 година домът ѝ е сериозно пострадал и става негоден за живеене. „Знам какво е да изгубиш дома си и да не знаеш къде ще отидеш“, казва тя. Тогава нейна колежка ѝ предлага свободен апартамент, в който семейството да остане, докато възстанови къщата си.

„Когато получиш добро, след това трябва да го предадеш нататък. Това е смисълът“, убедена е Силвия.

Затова, когато разбира, че Мирослава търси подслон, веднага предлага семейния апартамент, който по това време е празен.

„Нямах никакви колебания. Единственото, за което мислех, беше дали ще е удобно за дъщеря ѝ да пътува до училище“, споделя тя.

За Мирослава този жест означава много повече от осигурен покрив. „Не мога да го опиша с думи. Беше огромно облекчение и спокойствие. В този момент знаех, че има къде да останем, докато ремонтираме дома си“, казва тя.

Двете учителки са убедени, че подобни истории показват истинското лице на хората и най-вече на младите. „Често се говори, че днешните деца са невъзпитани и безразлични. Аз не съм съгласна“, казва Силвия Тончева.

И дава пример със своите ученици, които преди години са помагали на семейството ѝ след наводнението. Подобен опит има и Мирослава. След пожара нейни ученици веднага започват да ѝ пишат с предложения за помощ.

„Момчетата ме питаха дали имам нужда от работна ръка за разчистването, а момичетата – с какво могат да помогнат. Това е най-голямото доказателство, че децата са добри“, казва тя.

Днес домът на Мирослава постепенно се възстановява. Но освен следите от пожара, в паметта ѝ ще остане и друг спомен – за приятелството, съпричастността и човечността.

Защото понякога доброто наистина се връща. А най-хубавото е, когато продължи пътя си към следващия човек, който има нужда от него.

Настоящата статия е създадена в рамките на проект „Силата на доброто. Истории за хората, които променят света около нас“. Проектът се осъществява, благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България "Ти и Lidl" в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум и Асоциация на европейските журналисти. Отговорността за съдържанието е на "Про Нюз Добрич" и по никакъв начин не отразява официалните позиции на финансиращите организации.