Четвъртък, 26 декември 2024

26.12.2024

Последвайте ни

Рубриката "Силата на доброто" се осъществява с подкрепата на сдружение "Про веритас" и сайта zaistinata.com в рамките на проекта "Развитие на независимата регионална журналистика".

Три часа гражданин и пожарникари се бориха за живота на ранена при катастрофа край Кранево

Вартан Сетракян е награждаван в кампанията „Достойните българи“. Категоричен е, че участвалите пожарникари трябва да бъдат отличени

Животът на 54-годишна австрийка, която пострада при тежка катастрофа вечерта на 27 септември на пътя между селата Рогачево и Генерал Кантарджиево, е бил спасен, благодарение на адекватната реакция на случайно преминаващ гражданин и на служители на РС Пожарна безопасност и защита на населението в Балчик. Над три часа Вартан Сетракян и Пламен Петков били неизменно до жената, за да помогнат да бъде извадена от колата, да й дават вода, да й помагат в превода и да й вдъхват кураж.

Припомняме, че при тежкия пътен инцидент са се сблъскали лек автомобил и микробус-кемпер. На място загина 36-годишният водач на колата. Тежко пострада австрийска гражданка, пребиваваща в България, която е управлявала кемпера. Тя бе настанена за лечение в болница с опасност за живота. При инцидента по-леко са пострадали и двете й деца – момче на 14 г. и момиче на 16 г., които също са настанени за лечение.

Вартан е от Варна, работи като куриер на Спиди, занимава се и със строителство, а отскоро отворил и пекарна. Преди две години е награждаван в кампанията „Достойните българи“ за това, че е помогнал на изхвърлена на улицата от хазяите си жена във Варна.

Вечерна на 27 септември той и приятелката му пътували от Кранево към Варна, когато видели катастрофата. На място имало спрели и други коли, линейка, пожарни автомобили, полиция. Когато слязъл от колата, видял, че шофьорът на лекия автомобил е мъртъв, а на задната седалка имало детско столче.

Жената в микробуса обаче била притисната. Вартан се натъкнал на потресаваща гледка. Казва, че и във филм на ужасите не е виждал нещо подобно. От удара цялата лява част на микробуса била сплескана, от което ръката й се счупила, а съединителят обърнал целия й крак от коляното надолу навътре. „Всичко беше в кръв, кракът й беше станал четворен. Спирачният педал беше затиснал двата крака, а този на газта пробил десния крак. Беше нещо страшно. Нямаше вадене“, припомня си той.

Когато пристигнал, в микробуса имало двама-трима души, които опитвали да извадят жената, но само предизвиквали адска болка у нея. Вартан влязъл през прозореца на кемпера. Огледал ситуацията, премислил и започнал да вади болтове. Тогава при него влязъл и Пламен Петков, началник на дежурната смяна ПБЗН Балчик.

„Повече от три часа я вадихме. Аз нямам идея от това, за първи път участвам в подобно нещо. Не съм си го и представял, не съм се и замислял. Но имах най-добър поглед над нещата“, връща лентата назад Вартан.  И допълва: „Когато видя нещо подобно, аз не мога да стоя безразличен. По цял ден и цяла вечер се говори за убийства, но не се разказва същественото. Тази жена беше наистина спасена, защото кръвното й падна до 90 на 60. Тя беше потрошена, кървеше. И се оказа, че аз трябва да викам лекарите да дойдат, за да измерят кръвното й. За мен не е нормално, аз да давам съвети на доктора. Тръгваха да й слагат абокат – 5-6 пъти дупчиха ръката й, не можеха да намерят вената. Стиснах й ръката, защото съм бивш спортист, изкарах й вените, сложиха абоката. През това време държа абокат, държа осветлението, казвам на момчетата какво да правят. Пожарникарят до мен, три часа не мръдна. Държеше стола да не се движи, защото всяко движение разкъсваше краката й“, спомня си нощта на трагедията младият мъж.

Категоричен е, че е по-добре човек да не вижда нещо подобно, по-страшно от филм на ужасите. "Тази жена не спираше да крещи. В момента, в който я мръднеш, става нещо страшно", продължава разказа си той.

С машина отвън успели да издърпат премазаната врата на кемпера, за да може да се освободи левият крак. Вартан отстранил планките на спирачния педал, защото иначе било невъзможно да се помръднат краката на жената. 

„Повярвайте, нито морфин помогна, нищо. Тя не спираше да стене, но имаше лъвско сърце. Не знае български. Говорихме си на английски. Давах й вода през 5-10 минути. Мъчих се да я успокоявам. Човекът до мен беше много внимателен. За такива хора овации“, споделя младият мъж.

За пожарникаря Пламен Петков казва, че е човек с лъвско сърце. Затова той и колегите му заслужават само овации, категоричен е Вартан.

„Като човек на честта вярвам, че тези неща трябва да се показват, да се разказват, за да знаят младите хора, че не винаги лошото е по-силно“, споделя той. Не крие огорчението си, че наоколо е имало 20-ина зяпачи, които само гледали какво се случва.    

На следващия ден Вартан отишъл до болница „Света Ана“, за да разбере какво е състоянието на жената. Не го допуснали да я посети, тъй като има процедури. Но медиците го уверили, че ще спасят краката й. Ще претърпи няколко операции. Децата са в добро състояние.

Лекарят казал, че ако са били закъснели с половин час, щяло да се наложи  да ампутират крака й.„Три часа не сме пили вода, не сме мърдали, само и само да спасим крака, не само живота на жената“, разказва младият мъж. Но бърза да добави: „Аз не съм важен, жената е важна“.

Защото е имало и по-лош вариант – тя да бъде издърпана, при което кракът й да бъде разкъсан. Или дори да загуби живота си, докато чака да бъдат освободени краката й.

Вартан настоява пожарникарите, които са участвали в спасяването на  жената да бъдат поканени и отличени – дали с грамота или медал, но да бъдат отличени, за да са горди, че  работят това. „Защото не знаеш какво е да спасиш човешки живот. До оня ден и аз не си давах сметка, но след като участвах в това, си дадох сметка как един човешки живот зависи от мен“, споделя младият мъж. Той вярва, че доброто е заразно, трябва да се говори за него, а хората, да си помагаме. Човещината се погуби в ламтежа за пари. Той благодари на началника на районната служба ПБЗН Балчик Стелиян Стойчев и на екипа пожарникари. „Благодаря, че бяхме едно цяло в това да спасим жена от смъртта, защото в продължение на 3 часа положението беше почти неспасяемо, но с общи усилия намерихме начин и успяхме да спасим краката, които бяха премазани и самата майка. Всеки един от екипа на PС ПБЗН беше уникален. Господ да е с вас и не забравяйте - доброто трябва да се споделя!"

 

c