На 25 ноември почитаме паметта на Свети Климент Охридски - голям средновековен български учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език. Основател е на Охридската книжовна школа. Православната църква го тачи като един от светите Седмочисленици.

Приема се, че Климент е роден около 840 г. и е умрял през 916 г.

Най-ранното сведение за Климентовия живот, което дават животописците, е, че от „младежки и юношески години [придружавал Методий] и видял с очите си всичките дела на своя учител“. Ако се приеме, че „младежки и юношески“ са годините между 16 и 18, може да се предположи, че познанството му с Методий датира от около 856 – 858 г., ключов период в живота на Методий. От житието на Методий е известно, че около 856 г. той се отказва от обещаваща кариера в провинциалната византийска администрация и влиза в манастир на витинийския Олимп, южно от Мраморно море. Това значи, че от около 856 г. Климент е бил ученик на Методий в един от манастирите във витинийския Олимп. Скоро след пристигането на Методий в манастира, към него се присъединява и брат му Константин, по-късно известен с монашеското си име Кирил.

Може да се предположи, че Климент е бил част от езиковия кръжок на Кирил и Методий и е допринесъл за създаването на славянската азбука. В „Краткото житие“ на св. Климент Охридски се казва, че той „измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил“. Въз основа на този пасаж някои учени приемат, че св. Климент е създателят на кирилицата, но тази хипотеза среща някои трудности.

Свети Климент Охридски е един от най-значимите автори на старобългарски език, той пише жития, похвални слова, църковни химни, превежда църковни текстове. В науката се посочват от 15 до 50 негови съчинения.

Именици днес са всички с имената Климент, Климентина, Клементина.

На днешния ден църквата почита и Св. свещеномъченик Климент, трети епископ Римски, и Св. Петър Александрийски.