Църквата чества Света Петка, празнуват хиляди именици
На 14 октомври църквата почита Света Параскева или още наричана Света Петка. Този ден е наричан още Зимен Петковден, защото в българските вярвания бележи прехода към зимата.
Преподобната Параскева (Петка) Епиватска Българска живяла в X-XI век. Тя била родом от Епиват, Тракия от родители българи. Животът й и посмъртните чудеса са описани от св. патриарх Евтимий. От 1238 г. до падането под турско робство светите й мощи са почивали в църквата "Св. Петка Търновска" във Велико Търново. След вековни странствания през 1641 г. те били положени в катедралата в Яш в Северна Румъния и са място на поклонници от цял свят.
Света Петка се смята за закрилник на дома и семейството. От Петковден започват сгледите на годежите и сватбите, тъй като в народните разбирания светицата е покровител на раждането и плодовитостта, както при хората, така и при животните.
Петковден бележи края на земеделската работа – последната есенна сеитба, прибирането на реколтата. Дотогава всичката земеделска работа трябва да е приключила.
На този ден се правят родови курбани и се месят обредни хлябове. На масата се слага гювеч с овнешко, курбан чорба, сармички с лозови листи, шкембе и ястия с праз.
До Димитровден – 26 октомври, жените не бива да работят с вълна, а ножиците се завързват с червен конец. Смята се, че ако човек облече дреха, ушита в дните между Петковден и Димитровден, ще се полудее или разболее.
Денят празнуват и овчарите – на Петковден те пускат кочовете при овцете, след което на овчаря се носи дар баница.
Имен ден днес празнуват Параскева, Петко, Петка, Пенчо, Петкан, Пеньо, Пенко, Петкана и Кева.
