Стоян Монов: Искам след 10 години Духовият оркестър в Добрич да изглежда както сега (ВИДЕО)

Днес се навършват 60 години от основаването на Духовия оркестър на град Добрич, празнува и диригентът му маестро Стоян Монов, който държи диригентската палка вече 30 години.

“Духовият оркестър заема важно място в нашия град и не само в него, в България. Преди години оркестърът е представял всичко на мегдана. Всичко е било на центъра на града или на селото. Представяли са оперети, валсове, танга. След това започват други по-модерни оркестри. Мисля, че българинът обича духовия оркестър и не може без него, особено във вътрешността на България, там са предимно духови оркестри, които всички свирят, както и ние се опитваме”, каза Стоян Монов.

Маестро Монов споделя, че оркестърът поддържа едно добро професионално ниво още от откриването си през 1963 година. Тогава оркестърът се състои от духачите на симфоничния оркестър, а щрайхистите са направили камерния оркестър. По тази причина духовият оркестър винаги е бил една крачка пред другите оркестри в Добрич, защото ядрото е било много силно и подготвено добре. Сега задачата на маестро Монов и музикантите е да поддържат това високо ниво, споделя диригентът.

“Трудно е, защото кадровият проблем много отдавна съществува. Нашият труд не е заплатен добре. Трудна е нашата професия, както изглежда отстрани, че е лесна, не е така. Хората нямат желание да свирят на духови инструменти и ненапразно много от колегите отиват по чужбина. Важното е, че се занимават с музика, не с други професии и вече се връщат някои от тях”, каза Стоян Монов.

Родът на маестро Стоян Монов е музикален. Бащата и чичото на диригента са свирили в Симфоничния оркестър на валдхорна. Монов е свикнал от малък още, като се събуди сутрин да слуша упражнения, детски песнички, валсове, защото баща му е преподавал по акордеон, чичо му по китара в съседната стая. 

“Така съм закърмен и така дойдоха естествено нещата със свиренето. Започнах с кларинет при Христо Караджов, първия ми учител, после във Варна в музикалното училище с кларинет и накрая в София при професор Сава Димитров”, спомня си Стоян Монов. Дирижирането се е появило по-късно и така от 1993 година вече 30 години е диригент.

Стоян Монов има и друга страст и това са моторите. “Искал съм винаги да имам мотор, но нямаше къде да го държа. Нямах подходящ гараж и след 2000-та година имах такава възможност., започнах с едно малко моторче, после по голям и сега вече имам два мотора, които ми харесват и ги карам с голямо удоволствие и това е, всъщност мотора е съвсем друго преживяване. Човек се пуска и е сам със себе си. Мотора… трябва човек да опита, за да знае” сподели той.

Има ли нещо общо между музиката и мотора, питаме диригента? “На пръв поглед няма, но всъщност връзката е свободата, която дават и двете. Човек е свободен по отношение на музикалната програма и винаги може да изпълни каквото иска безпроблемно. Вече е така, преди години имахме такава забрана, изпълнявахме други произведения по закон. Сега вече всички изпълняваме това, което можем, което ни е приятно и при мотора е така. Караш колкото си искаш и гледаш да не паднеш. Е, случват се понякога и фалове”, допълва Стоян Монов.

Маестрото споделя, че през 1994/95 година са писали програми как ще изглежда оркестъра 2020 година и тогава с голяма насмешка са попълвали тия формулярите, но ненадейно годината е дошла и се оказало, че оркестърът не се е променил. Именно така си представя оркестъра и след 10 години. “Дано да изглежда по подобен начин и в такова състояние, както сега имаме подкрепата на кметския екип и обществото”, каза Монов и изрази благодарности за подкрепата.

За децата, маестро Монов си е поставил цел да ги запознава с музиката, да ги запали, както навремето са запалили и него, но и иска желанието им да не изгася, както се случва често. Диригентът споделя, че работата с деца е трудна, преди е преподавал и нещата са стояли по по-различен начин от днешната действителност.