Селските къщи в Добруджа израстват от земята

Старите хора казват, че къщите са живи. Човек може да чуе как бие сърцето им, когато е тихо. То отмерва времето и тупти, докато има хора, които живеят в тях. Когато и последният човек си тръгне, то постепенно замлъква и къщата започва да се руши, останала без душа, която да ѝ дава живот. Хората се свързват с къщата, която изграждат и в, която се раждат. Когато човек напусне дома си - къщата боледува, боледува и човекът.

Изграждането на дом в миналото е било съпроводено с различни обичаи. Според етнолога Надежда Иванова традициите при градеж на къща са били много и различни, в зависимост от населеното място. Важен бил денят за започване, предпочитало се е да е понеделник или сряда, че другите дни са на лош късмет – вторник-неспорник, въртоглав четвъртък, разпети петък... В основите на къщата се вграждала пара, кръст или парче верига, за да я пазят здрава. Първо се определяло, къде ще е мястото на огнището и около него се изграждал домът. На покрива се слагал кръст, риза и китка зеленина. Правила се погача, на която се канили близки и роднини, а домът се благославял от всички страни, за да е защитен. Ритуалите при строежа на дом били толкова много и толкова важни, защото е трябвало е да му се вдъхне живот, да му се даде душа, да му забие сърцето и да пази стопаните.

Къщите в дадена област могат да разкажат много за хората, които живеят в тях, за поминъка им, за характерите им, за борбите и мъките им. Добруджанските къщи са уникални в своята архитектура. Типичната къща в Добруджа е била на един етаж, ниска и като, че ли излята в пространството. Причините за това са, както силния северен вятър, така и наличието на достатъчно земя. Постройките се ориентирани в посока север-юг, като от северната страна често са скосени, за да се предпазят от студа.

Къщите от по-старо време в Добруджа са били кирпичени и вкопани в земята. Почвата и климата дават възможност за изкопаването на 1,50 – 2 м дълбоки ями. Състояли са се от две помещения, които следвали едно след друго. Първото се наричало „къщи“, а следващата стая „соба“. В „къщи“ било огнището, където се приготвяла храната, собата била предназначена за спане и се отоплявала със зидана печка, а подът бил от трамбована глина. Нетрайните материали, с които се е строяло в миналото (плет и кирпич), разрушенията от войните, изселванията и преселванията от различни краища на страната и от Румъния, са причина да оцелеят много малко такива къщи, което е обрекло старите добруджански къщи на пълно забвение.

Според по-възрастни жители, в минали времена е можело за една нощ да станеш собственик на земя и къща. Отивали късно вечер на предварително набелязано място, където никой не живее. За една нощ с помощта на роднини и приятели изкопавали един-два метра надолу в земята и слагали някакъв покрив. На следващия ден можело да поискаш от местната власт да станеш собственик земята, защото вече имаш къща на нея. Условието, тази къща да е повод за собственост върху земята, е да има комин и той да пуши, т.е. има огнище – има дом. Така за една нощ хората се сдобивали с имот, а после си построявали по-голяма къща.

Вкопани къщи, наречени „бордеи“, вече няма останали. Дори е трудно да си ги представим как са изглеждали. Те са се запазили до към края на 40-те години на миналия век, макар основно в тях да са живели по-бедните от т. нар. “колонисти“, които били докарани от различни части на Румъния с цел етническа асимилация на българите, оземлявала ги румънската държава. Такива къщи е описал румънският проф. Мирчещи в книга, която е била резултат от социалогическото му проучване в село Ези бей, днешно Паскалево. Пак там може да се види какви са били типично българските къщи през 30-те години на миналия век, както и такива на турци, татари и куцовласи.

През следващите десетилетия архитектурата постепенно се променя, къщите се издигат нагоре и т. нар. „уземни“ къщи се превръщат в надземни, добавят се редица нови конструктивни елементи. По цялата дължина на предната фасада се прибавя покрито пространство, което е отвореното към двора – навес, познат с различни имена – сундурма, кьошк, чардак. С пристигането на заселници от други краища на България, започнал строеж на къщи, които са характерни за местата от където идват. Следвайки традициите на своя край, но и съобразявайки се с местните природни и социално-битови особености, те претворяват строителното си майсторство и придават неповторимия архитектурен стил на селата в цялата област. С времето, навесът пред къщата се издига над земята, каменна или дървена стълба води до чардака, а къщата вече е изградена върху каменен зид от 60-80 сантиметра.

Диана СТЕФАНОВА

http://ebridge.info

http://www.bgjourney.com