Само две са годните скривалища в Добрич и те са на частни фирми, няма бомбоубежища

Едва 33 от 289 от бункерите у нас са І-ва категория, тоест в добро техническо състояние и са годни за използване по предназначение веднага. Останалите са в задоволително състояние и могат да се приведат в готовност в срок до една седмица и с влагане на незначителни финансови средства.

Това сочат обобщените данни за състоянието на средствата за колективна защита у нас, т.е. бункерите. 

През октомври президентът Радев свика Консултативен съвет за национална сигурност (КСНС) и обяви, че към момента няма пряка заплаха за страната ни. Набелязахме мерки за потенциални рискове, които към момента не са факт. Това заяви служебният премиер Димитър Главчев след заседание на Съвета по сигурност към Министерски съвет. 

Колективните средства за защита се делят на два подвида - "противорадиационно укритие" и "скривалище". Всяко колективно средство за защита има и своята категория - I или II.

Списъкът на МВР за колективните средства за защита, които са класифицирани като "противорадиационно укритие", показва, че в област Добрич от две укрития едно е противорадиационно, което е II-ра категория. 

Преди реме стана ясно, че на територията на град Добрич няма и никога не е имало бомбоубежища или скривалища за укриване на населението. Това отговориха през 2022 г. от Община Добрич в отговор на запитване на Про Нюз Добрич.

Двете скривалища в града, които с незначителна инвестиция могат да станат годни за използване след не повече от седмица, обаче се стопанисват от частни фирми и са предназначени за укриване на персонала им. Едното е на "Олива" АД, с капацитет 150 души, другото е на „Месокомбинат-диск” ЕООД и е за 300 души. 

От областната администрация в Добрич обясниха, че не водят Регистър на бомбоубежища. Предвид спецификата на посочените съоръжения наличието или не, както и стопанисването им е класифицирана информация, посочиха от областната администрация.

От Община Добрич пък отговориха, че "На територията на Община град Добрич няма бомбоубежища/скривалища за укриване на населението. /Никога не е имало/. Съществували са учебни, в които са св водили ученици, за да видят как биха се укривали при ядрена война.

В заводите и предприятията до 10.11.1989 г. е имало пригодени скривалища за кратковременно укриване на работещите при евентуално внезапно военно нападение. След приватизацията /многократна смяна на собствениците и предназначението на района на завода/ и изоставянето на терените, скривалищата са разрушени.

В жилищните блокове от по-старото строителство в избените помещения на всеки вход е имало и проектирано помещение за противорадиационно укритие. С времето те са превърнати  в общи помещения за ползване от живущите", обясниха още от Общината. 

По информация на на РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ в област Добрич има много колективни средства за защита - помещения, обособени за това. Те са по-скоро за защита от химически, биологични, радиационни и други въздействия, отколкото буквално бомбоубежища, коментира директорът комисар Дарин Димитров.

„Има само една малка част от тези средства за защита, която ние, според нормативните документи, изискваме да съществуват към различен тип обекти и те са длъжни да ги поддържат. Тези, на които ние извършваме проверки, се намират на територията на предприятия и са три на брой“, допълни Димитров.

Много от съоръжения са извадени от употреба. Навремето по-старите жилищни блокове имаха такива помещения в подземните етажи, но те много отдавна са превърнати в общи изби или нещо друго, каза още комисар Димитров.

"В мазетата на всеки вход на многофамилните жилищни сгради, строени преди 1991 година, имаше такова помещение. То беше предназначено за противовъздушна отбрана и при евентуално нападение живеещите във входа трябваше да се укриват там. По времето на социализма тези укрития бяха описани. Имаше периодични проверки дали се използват с друга цел. С идването на демокрацията беше поставен край на тези помещения. Всичко се завзе, не се стопанисват, нито се управляват по този начин, който да позволи използването им по предназначение. Никой нищо не гарантира за тях", споделиха за Про Нюз Добрич запознати с тези процеси. Те си спомнят, че такъв пункт е имало в подлеза срещу бившия завод „Орлов“, но и той вече не се ползва.

За съжаление от години те тънат в разруха и забрава, а някои са превърнати в сметища. През годините институциите си ги прехвърлят и никой не желае да се ангажира с поддръжката им. Преди години за тях се грижеше Министерството на отбраната, след това бяха прехвърлени към структурите на Министерството на вътрешните работи.
На този фон се оказва, че е под въпрос дали ще има място къде да се укрият всички при военни действия или атака, въпреки че такова помещение би следвало да има във всеки район. Скривалища е имало и в част от училищата в града, но те вече се използват масово за други цели, на много места са усвоени като учебни пространства, работилници или с друга цел.  Голяма част от старите заводи не работят, съответно никой не поддържа укритията там.Няма действащи бомбоубежища. За всички блокове над 5 етажа е предвидено да бъде мазата, но на нито една не работи задължителната система за филтриране на входящия въздух, коментират запознати.

Учебно бомбоубежище е имало в блокове, близо до Митницата в Добрич. Оказва се, че преди години някой от съседите демонтирал елтаблото, което било в коридора пред убежището. И към момента никой не може да каже кой има ключове за него. Там е имало скамейки, маси, одеала и противогази, припомнят си хора, които като ученици са го посещавали.

Градските легенди разказват за тунел под „жълтите плочи“, който всъщност е главния колектор, в който са системите на Енергото и ВиК. Твърди се, че има скривалище под „Бакарди“, говори се за подземия под площада, като единият вход е от бомбоубежище в мазите на бившия партиен дом, а другият - на кръстовището до пицария „Гардения“. Запознати с градоустройството обаче са категорични, че такива подземия няма.

В Държавен архив - Добрич открихме проект за бомбоубежище в Добрич. То е трябвало да се изгради близо до болницата.

След втората световна война е имало проект за бомбоубежище до болницата, което да може да приюти 1200 души. Откриваме обаче само проектите, но не и информация за строителството му. Според историка от Регионалния исторически музей в Добрич Цветолин Недков, когато през 1943 година започват бомбардировките, включително и над София, местното ръководство на града е наясно, че е възможно един ден да се стигне до бомбардиране на Добрич. На заседание на Общинския съвет е повдигната тази тема – в началото на 1944 г. Посочено е, че градът се нуждае от нещо подобно. Най-вероятно голяма част от нещата, които са били запланувани, включително и за бомбоубежищата, въобще не са довършени, защото идва промяната във Втората световна война - навлизането на Червената армия в Румъния и впоследствие в България“, обяснява Цветолин Недков.

Така Добрич явно е без бомбоубежища. А единствените годни скривалища са на частни фирми и са предназначени за укриване на работещите там.