С 41 на сто е намаляло производството на лавандула в област Добрич
С лавандулопроизводство в региона се занимават 301 земеделски стопани
Между 2014 и 2020 г. насажденията с лавандула у нас нарастват четири пъти и страната се превръща във водещ производител в света, като си връща лидерските позиции от 70-те години на миналия век. В пика си към 2020-2021 г. площите надхвърлят 20 хил. хектара, като най-много са в Добруджа и в Старозагорско. Бизнесът изглежда обещаващ и привлича нови играчи.
За жалост, успехът е кратък. Българските производители така и не успяват да се позиционират устойчиво на пазара. Проблем се оказва както влошеното качество на увеличената продукция, така и износът й предимно в суров вид. Настава срив и лавандуловите полета бързо започват да изчезват - днес площите са под половината от пика си. Рязко падат и експортните цени на българското лавандулово масло.
"През 2020 г. само в Добруджа се обработваха 180 - 200 хил. дка, което беше сред местата с най-голяма концентрация на растението в света", казва и Пламен Николов, изп. директор на компанията "Есетере", която произвежда етерични масла. Според него обаче това е криело огромен риск.
Повечето земеделци засаждаха масово лавандула без договори с преработватели. Тъй като липсваше дестилационен капацитет, някой от тях инвестираха в машини и технологии за дестилация, но не разполагаха нито с ноу-хау, нито със специалисти, споделя Пламен Николов изпълнителен директор на компанията на "Есетере".
Голяма част от новите насаждения се създават от разсад с недоказан произход. Смесват се и сортове с различна готовност при жътва, което води до това част от насаждението да е готово за прибиране и преработка, а на други места в карето да трябва да се чака. Това е проблем, защото лавандулата има нужда от специфични условия на отглеждане, време на технологична зрялост и т.н.
И известна помощ от ЕС и държавата
Парадоксално, проблем според някои е било и финансирането на сектора с европейски пари. "Европейските субсидии в земеделието невинаги са ефективна политика. Пари понякога се дават без ясна стратегия и визия за развитието на сектора, което в случая съответно имаше и отрицателен ефект", казва Пламен Николов.
От 2023 г. съгласно новия Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони в България до 2027 г. пък паралелно финансиране и за лавандулови стопанства наред с други е имало по мерките за подпомагане на доходите за устойчивост, за млади земеделски стопани (в случай че отговарят на възрастовите и други условия за получаване на помощта), както и по различни екосхеми, доколкото са приложими за този вид производство - например екосхемата за разнообразяване на отглежданите култури, екосхемата за екологично поддържане на трайните насаждения, за намаляване използването на пестициди, за запазване и възстановяване на почвения потенциал и др. Това не са специфични мерки за този сектор, но негови представители са се възползвали от тях, доколкото отговарят на всички изисквания.
От високо се пада бързо и болезнено
В резултат на всичко това обаче жълтото лавандулово масло не се оказва печеливша инвестиция. Франция бързо се възстановява и си връща обема на насажденията. А страната ни не може да конкурира нито като качество, нито като пазар френските производители. "България няма лобито да наложи характеристиките на лавандулово масло, което тя предлага, и да промени рецептурите нито във фармацията, нито в козметиката, нито в парфюмерийната индустрия", казва Пламен Николов.
Така българските производители се оказват с огромно количество продукция, която не успяват да пласират и се налага да складират. "Площите с лавандула намаляват с 26 хил. дка за година и към момента са под 50% от пика през 2020 г. В меката на производството - в Добрич, Шумен и Варна, продължават да се ликвидират насажденията с най-бързи темпове", коментира Николай Вълканов, председател на управителния съвет на "Дестилирано в България", по време на третата годишна среща на сдружението през ноември.
Цената съответно тръгва рязко надолу. "Към момента говорим за ценова рамка между 25 и 40 евро за кг лавандулово масло (за сравнение - през 2022 г. е достигала 110 евро за кг), което е далеч под оптималната цена", казва още Пламен Николов от "Есетере" и предвижда сериозни трудности пред сектора.
Данните за област Добрич показват, че площите с лавандула са 26940 декара. Обемът на етерично-маслената култура през 2024 година спрямо 2023 година е минус 41%. С лавандулопроизводство в региона се занимават 301 земеделски стопани.
Според изпълнителния директор на "Есетере" комуникацията с производителите на лавандула ще бъде все по-сложна, те няма да искат да пласират огромните количества в запас на толкова ниски цени, но няма и да имат поле за действие. Това ще се отрази и на сектора на преработвателите, които и без това са силно засегнати от липсата на персонал, а доскоро и от енергийната криза и проблемите с доставките.
Според Христо Николов от Carbon Safe е необходимо "по естествен път да си върнем оптимални площи на лавандулата".
