Риск от енергиен шок за българския бизнес; 1 GW вятърни паркове у нас
Конкуренцията движи ритейла, регулацията може да го спре; Два сценария за инфлацията при допълнително поскъпване на петрола и газа

Българските компании могат да се изправят пред нов енергиен шок през 2027 г., когато предстои предоговарянето на дългосрочните им договори за природен газ. За този риск предупреждава д-р Матеуш Дадей, ръководител на икономическите изследвания за Централна и Източна Европа в Coface, пред Economic.bg.
Според него част от предприятията все още са защитени от поскъпването чрез действащите си договори, но при подновяването им могат да бъдат изправени пред значително по-високи разходи. Развитието ще зависи от това дали сегашните високи цени на енергийните суровини ще се задържат, или ще се окажат временно явление.
Допълнителна несигурност за инвестиционните решения създава и предложеното облагане на свръхпечалбите с 33%. По оценката на Дадей подобна мярка би затруднила редица компании.
В същото време датската European Energy представя планове за изграждане на вятърни паркове с обща мощност около 1 GW в района на Добрич. Концепцията включва още батерии за съхранение на електроенергия, фотоволтаични мощности и инфраструктура за големи потребители. При пълното ѝ осъществяване очакваното годишно производство е приблизително 2,5 TWh.
Според разчетите, представени пред Министерството на икономиката, инвестиционното намерение може да осигури около 200 преки работни места през петгодишния строителен период и принос от приблизително 200 млн. евро към местната икономика. Предвижда се и регионален център за обучение на специалисти във вятърната енергетика.
Компанията вече разработва проектите „Лозенец“, „Красен“ и „Абрит“ в област Добрич. Реализацията им среща съпротива от част от местните жители и земеделски производители, включително заради опасения за въздействието върху земеделските земи. Посочените мощности и икономически ползи остават прогнозни и зависят от осъществяването на проектите.
Разходите за енергия и регулаторната среда са сред предизвикателствата и пред търговията на дребно. В интервю за Economic.bg изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия Николай Вълканов посочва, че потребителското доверие се е запазило след въвеждането на еврото. По представените от него данни ръстът на продажбите в големите вериги отново изпреварва инфлацията, докато оборотите на малките квартални магазини изостават.
Вълканов предупреждава, че увеличената административна тежест и промените в законите за защита на конкуренцията и на потребителите ограничават гъвкавостта на търговците. Според него това може да затрудни способността им да смекчават бъдещи ценови шокове.
Възможното отражение на по-скъпата енергия върху домакинствата е разгледано и в анализ на Любомир Дацов от Фискалния съвет. Изчисленията показват, че поскъпване на суровия нефт и природния газ с 10% би повишило потребителските цени с между 0,53% и 0,89% при пълно прехвърляне на увеличените разходи.
Двата сценария се различават според начина, по който се формират цените на горивата. При първия местните горива поскъпват според разходите на рафинерията, а при втория рафинираните нефтопродукти също увеличават цените си с 10%, следвайки международния пазар.
Най-силно засегнати биха били химическата промишленост, производството на строителни материали, транспортът и енергетиката. При храните въздействието е предимно косвено – чрез по-скъпите доставки и енергия. При 30% поскъпване моделът оценява ефекта върху потребителските цени на около 1,6–2,7%. Това са условни изчисления за въздействието на енергиен шок, а не прогноза за общата годишна инфлация.









