Преработватели от Добрич: Въпреки слабата реколта, не се очаква поскъпване на олиото
Ниски добиви и лошо качество – какво чака преработвателите на слънчоглед
Жътвата на слънчоглед в област Добрич приключва при среден добив от 180 кг/дка. В различните общини те варират от 170 до 200 кг/дка. За сравнение през предходната стопанска година жътвата на слънчоглед в областта е завършила със среден дoбив от 170,2 кг/дка. Тази година засетите площи с маслодайната култура са 932 850 дка.
Сушата и екстремно високите температури доведоха до по-ранно начало на кампанията по прибиране на пролетните култури.
Добивите от слънчоглед в област Добрич тази година са близки до миналогодишните. Проблемът обаче е в качеството, което е много занижено - като маслени показатели, семката е изключително дребна и се жъне с много примеси, което допълнително влошава качеството й.
Причината е сушата, защото точно, когато трябваше да превалява – през юни и юли, за да узрее добре слънчогледът, летните жеги бяха страшни и съсипаха реколтата.
Това коментира пред Про Нюз Добрич експерт, запознат със ситуацията при преработвателите на маслодаен слънчоглед.
По думите му факторите са комплексни, но основни са лошите агроклиматични условия за слънчогледа тази година.
„Имало е и други лоши години за пролетниците. Но през последните 5-10 години преработвателната индустрия на слънчогледа изключително много се разви. Докато преди 7-8 години лошата реколта не се усещаше толкова, защото голямата част от слънчогледа се изнасяше, а не се преработваше. Сега обаче тенденцията е променена. България стана нетен вносител и всеки един процент отклонение от средните добиви за страната влияе сериозно върху преработвателната индустрия.
„Това е проблемът, че индустрията се разви. Производството на слънчоглед в България е 2 милиона тона при средни добиви, плюс – минус 10%. При условие, че вече у нас се преработват повече от 3 милиона тона, се очертава сериозен недостиг. И то, ако не се изнася. Ако отбележим и факта, че все още има износ на слънчоглед, макар и вече в много малки обеми, тъй като износителите не могат да купят достатъчно суровина, за да изнасят, значи на България й трябва внос от поне 1-1,5 млн. тона слънчоглед“, коментира експертът.
Вносът е основно от Румъния и Молдова, а след военния конфликт - и от Украйна, макар да е по-далечна точка и вносът от там да е по-труден.
„Всички ограничения, които се наложиха, като акредитация, лицензиране, проверки от държавни институции, които са бавни, не може да се разчита на оперативна работа за нуждите на бизнеса, от каквато имаме нужда. Това прави украинския внос много труден“, посочи преработвателят.
Сега недостигът на суровина ще се компенсира с внос основно от Румъния и Молдова, където изкупните цени са като българските. В момента изкупната цена на слънчогледа е около 870-880 лева за тон, което е приблизително на нивата на миналата година.
Затова той не очаква сътресения, които ще се отразят на цената на олиото за крайния потребител.
„Проблемите са по-скоро логистични. В интерес на всички е този внос да върви, за да може индустрията да работи. Защото, само когато тя работи, това гарантира, че и земеделците ще си гарантират стоката. Не трябва да спъваме индустрията да работи, не трябва да има ограничения да вноса и за износа. Трябва пазарът да е свободен, тогава той се саморегулира най-добре“, коментира експертът.
