Събота, 25 май 2024

25.05.2024

Последвайте ни

Отмениха празничното шествие в Добрич на 24 май

"Кой ни открадна празника?" пита Надежда Иванова, директор на ЧПГТП "Райко Цончев" и ЧОУ "Мария Монтесори"

Празничното шествието за деня на Св. св. Кирил и Методий - 24 май, в Добрич е отменено. Това съобщи в профила си във Фейсбук Надежда Иванова, директор на ЧПГТП "Райко Цончев" и ЧОУ "Мария Монтесори". И пита "Кой ни открадна празника?"

Поместваме поста й без редакторска намеса:

Тази година в Добрич празничнто шествие за деня на Св. Св. Кирил и Методий се ОТМЕНЯ.

Тази информация получих в официално писмо в качеството си на училищен директор. Причини не бяха изтъкнати, нито дори загатнати, но колегите (знаете, че учителската общност е многолюдна, добре информирана и висококомуникативна и затова съм склонна да вярвам) ми подсказаха, че отмяната е заради лошото състояние на центъра. Щяло, казват, да е доста неприятно деца и учители да се спъват по дупките, а шествието щяло да прилича на бягане с препятствия.

Няколко въпроса имам:

- Кой ни открадна празника?

- Знае ли този някой, че шествието в Добрич датира под различни форми от 1860г. и се е провеждало и в по-трудни времена, по прашните пътища и калдъръмените улици, в пек и дъжд? Най-вече защото то е задавало онова усещане за общностна принадлежност, преклонение пред делото на Св. братя и е показвало благоговението на българина пред науката и просветата и никога, ама никога не е било "подвявано" от партийни ветрове и не е било в услуга на ничии интереси.

- Не се ли планират дейностите, касаещи общоградските събития (особено, когато както в случая, става въпрос за празник с постоянна дата в календара, а не за спорадично явление ) и нямаше ли как овреме да се "закрепи" ситуацията? Да се премахнат дребните парчета от счупените плочи, да се насипе нещо, не много скъпо...не зная, не съм специалист, но мисля, че ако има желание има и начин. Винаги!

- Зададе ли си някой въпроса колко разочаровани деца ще има, колко ленти за отличници ще останат незакачени, колко цветя неподарени, колко майки, татковци, баби и дядовци ще бъдат лишени от емоцията да видят децата си удовлетворени и горди от постигнатото?

- Не трябваше ли това да е празника, който да обедини усилията на всички, така че да се случи, а не да е повод да се измисли оправдание да не се случи? Толкова много спорим в последните години кой да е националния ни празник. Пишем и зачертаваме дати от календара, а днес без угризения оставяме деня, който безусловно, емоционално и единодушно почитаме - 24 май, да бъде сметен под килима и удобно попретупан с обяснението, че догодина, ех, догодина, когато центърът ни стане като тези в Европа, ще има празник. А тази година??? В миналото, хората са спирали военните действия и са установявали примирие, от почит към празниците, а днес ние без война се отказваме да празнуваме и да отдадем почит на важните неща.

- Хрумна ли му на някой, че шествието можеше да смени маршрута си. (Първите шествия са тръгвали от Гаази Баба) Можеше да е в парка, в едната лента на някой булевард (както става на 3 март)...Но това са организация и усилия, а на никой не му се занимава. А и си имаме оправдание....

- Дали някой въобще си дава сметка, че на много от нас ни омръзна основният дебат в града ни от години да е фокусиран около "плочките на центъра"?

Не знам защо днес, докато се прибирах у дома, крачейки между изпочупените клинкери се сетих за древна Атина и Клистен, който въвел острахизма (форма на политическа разправа с онези, които застрашават демокрацията) като накарал гражданите да напишат имената на виновните на парче от счупени керамични съдове. Този, който съберял най-голям брой остраки бил пропъждан извън пределите на полиса и обречен на забвение.

Счупени плочки - колкото щеш. Дали не е време ние гражданите да напишем по едно име?

c