От сметище до пример за интеграция - ромският квартал „Хаджи Димитър“ в Каварна (ВИДЕО)

Когато в България стане дума за ромски квартал, обикновено се говори за бедност, незаконно строителство, безработица и престъпност. В Каварна обаче има място, което през последните години променя тази представа. Квартал „Хаджи Димитър“ днес е пример, който привлича вниманието не само в България, но и на европейски експерти и институции.

Историята му започва с една на пръв поглед невъзможна задача.

От сметище до подреден квартал

Бившият кмет на Каварна Цонко Цонев си спомня как е изглеждала местността преди години.

„Тука имаше едни страшни боклуци. Това цялото нагоре още на километър и половина беше. Първо не беше в регулация. Беше пълно с боклуци и треволяци.“

Вместо да тръгне по пътя на събарянето на незаконните постройки, общината избира различен модел. Теренът е регулиран, хората получават право на строеж, а общината финансира изработването на еднотипни архитектурни проекти.

„Решихме Общинският съвет да отстъпи права на строеж. Направихме регулацията, после хората сами си почистиха терените. Отделихме пари от бюджета на община Каварна и направихме еднотипни проекти за къщите“, разказва Цонев.

По думите му именно самите жители са извършили най-трудната част.

„Нашите роми са майстори и си помагат много. Дадохме им местата, подарихме им проектите и те си построиха къщи, които са за пример и приказ.“

Според него така е решен един от най-сериозните проблеми в страната.

„Най-големият проблем в България винаги е бил незаконното строителство. А ние го направихме така, че те да строят законно.“

Институциите отиват при хората

Промяната обаче не се изчерпва с новите къщи.

Още в началото на управлението си Цонко Цонев създава специализиран отдел за интеграция на малцинствата.

„Още като встъпих, създадохме отдел за интеграция на малцинствата. Тези хора бяха роми и отговаряха за проблемите на ромите. Имаха едно така наречено кметство на терен в центъра на квартала.“

Така административните услуги буквално влизат в квартала.

„Молби за помощи, програми за работа, попълване на документи – всичко това се случваше тук, в квартала.“

По думите на бившия кмет този модел по-късно е привлякъл вниманието и на други държави.

„След това много европейски градове започнаха да използват този модел.“

Детската градина – сърцето на интеграцията

Особено място в историята на квартала заема детска градина „Детелина“.

Директорът Мими Стойчева е убедена, че именно там започва истинската промяна.

„Тук децата могат да бъдат деца. Да бъдат усмихнати. Да играят. Да се чувстват обичани.“

Тя подчертава, че за много от тях именно детската градина е мястото, където за първи път чуват активно българска реч.

„Много често децата започват да чуват българска реч именно в детската градина.“

По думите ѝ децата имат огромно желание да се развиват.

„Те са любознателни. Искат да откриват света. Искат да учат.“

Помощник-учителите също виждат огромната промяна през годините.

„Вече се промениха много неща. Децата постоянно идват на детска градина и на училище. Родителите също се промениха.“

Те обръщат внимание и на значението на ранното обучение по български език.

„Важно е децата да идват тук. Постоянно им говорим на български. От малки свикват.“

В детската градина работят психолог, логопед и ресурсни учители.

„Имаме психолог. Имаме логопед. Имаме ресурсни учители. Имаме капацитета да работим.“

Най-силните думи обаче са простички.

„Аз раздавам любов и получавам любов.“

„Когато ме видят, първата реакция е: „Госпожо!“ И всички искат да дойдат да ме прегърнат.“

Родителите вече мислят различно

Промяната личи и в отношението на семействата към образованието.

Една от майките казва:

„Тя много обича да идва на детската градина. Най-много е важно да идва. Тук се научава на всичко.“

Баща допълва:

„Нямам никакви отрицателни отзиви за детската градина. Грижат се много добре за децата. От нула, където не знаят да кажат едно „здравей“, вече могат да говорят на български.“

„Ромите са мързеливи – това е мит“

Здравният медиатор Коста Николаев е човекът, който ежедневно работи с хората в квартала.

Според него действителността отдавна не отговаря на масовите представи.

„Почти няма хора из квартала, понеже всички са в чужбина или са на работа.“

Той категорично отхвърля някои от най-разпространените стереотипи.

„Ромите са мързеливи – това е мит.“

„Ромите живеят от социални помощи – това е мит.“

„Че са многодетни семейства – това също вече е мит.“

По думите му хората инвестират спечеленото обратно в родния си квартал.

„Тези, които работят в чужбина, влагат парите си тук. Правят ремонти. Строят. Инвестират в България.“

Все повече семейства поставят образованието на първо място.

„Вече са наблегнали на ученето. Всяка година имаме ромски абитуриентки. Едната завърши, другите искат да бъдат като нея.“

Има и проблеми

Жителите и институциите не твърдят, че всичко е идеално.

Коста Николаев посочва като основни предизвикателства ваксинационния обхват и нерегламентираните сметища.

„Най-основният проблем е ваксинацията.“

„Другият проблем са сметищата. Много трудно се справяме с този проблем.“

Въпреки това примерът на квартал „Хаджи Димитър“ показва, че когато институциите работят заедно с хората, промяната е възможна.

Както казва Цонко Цонев:

„Щом някъде е решен такъв проблем, би могло да се реши и на други места.“

А директорът на детската градина Мими Стойчева обобщава с думи, които звучат като най-точното описание на случилото се в Каварна:

„Всеки е достоен и има какво да даде. Въпросът е да бъде включен.“ 

---

„Про Нюз Добрич“  изпълнява инициатива, подкрепена от Институт „Отворено общество – София“ и съфинансирана от Европейския съюз  в рамките на проекта Media Resilience. Изразените възгледи и мнения са само и изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз, Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на Институт „Отворено общество – София“ (ИООС). Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.