От Деня на полето край Добрич НАЗ настоява за дългосрочни договори за земеделската земя

Поземлените отношения не могат да се решават година за година. Това бе основният извод от кръглата маса, организирана от Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) и Добруджанския съюз на зърнопроизводителите в рамките на изложението „Ден на полето 2026“.

По данни на НАЗ над 90% от договорите, регистрирани в общинските служби по земеделие, са едногодишни. Според асоциацията това води до ежегодно преподписване на договори, изготвяне на нови регистри и споразумения и създава несигурност за земеделските стопанства, като възпрепятства дългосрочното планиране.

Председателят на НАЗ Илия Проданов заяви, че липсата на дългосрочни договори възпрепятства инвестициите в напояване, подобряване на почвеното плодородие, инфраструктура, техника и модернизация. По думите му бъдещият модел на земеползване трябва да защитава едновременно интересите на собствениците и на реалните ползватели на земеделските земи.

По време на дискусията Министерството на земеделието съобщи, че работният вариант на концепцията за нов модел на земеползване е готов на около 80%. До края на август предстоят срещи с представители на различните земеделски сектори за обсъждане и съгласуване на предложенията. Амбицията е до края на 2026 г. да бъде изготвена обща концепция, върху която да започне разработването на необходимите законодателни промени.

От НАЗ съобщиха, че ще представят официално своята концепция, която вече е одобрена от Управителния съвет на организацията.

По време на форума министърът на земеделието Пламен Абровски обяви, че до края на годината ще бъде извършена проверка на всички землища в страната за неизплатени задължения при ползването на държавни земи. Той подчерта, че директорите на областните дирекции ще носят лична отговорност, ако не бъдат предприети действия за събирането на дължимите суми.

Министърът пое ангажимент и да обсъди с ръководството на Националната агенция за приходите поставения от зърнопроизводителите въпрос за начина, по който се третират доходите от рента.

В дискусията се включи и проф. Нанкова, която посочи, че от научна гледна точка минималният срок за ползване на земеделските земи трябва да бъде най-малко 10 години, за да има реален ефект от инвестициите в почвеното плодородие и прилаганите земеделски практики. При поливните площи и трайните насаждения този срок следва да бъде още по-дълъг заради значителните инвестиции и необходимостта от устойчиво управление на почвените и водните ресурси.

От Националната асоциация на зърнопроизводителите заявяват, че ще участват активно в изготвянето на новия модел на земеползване, но настояват процесът да завърши с конкретни законодателни промени, които да осигурят предвидимост за собствениците на земя и стабилност за земеделските производители.