Нова балетна изложба е подредена в Дом-паметника в Добрич

В навечерието на Международния ден на танца 29 април във фоайето на Дом-паметник „Йордан Йовков“ е подредена нова фотодокументална изложба за балетното изкуство. Тя е част от тазгодишния експозиционен цикъл „Магията балет“. Ако предходната изложба бе посветена на балетната школа на Анастас Петров в София – първата професионална школа в България, то тази експозиция ще ви срещне с балетните продукции в град Добрич от 20-те до 60-те години на ХХ век, дело на Цанка Лазарова.

Изложбата може да бъде разгледана от 10 април до 14 май.

Цанка Колева Лазарова е най-малката сестра на Йовковата съпруга Деспина. Цанка е родена в гр. Добрич на 6 май 1902 г. Завършва Варненската девическа гимназия „Мария Луиза“ през 1920 г. Именно в морския град гимназистката е впечатлена от балетното изкуство. Както се оказва, и тя, подобно на Анастас Петров, който е само три години по-голям от нея и по същото време живее във Варна, е пленена от концертите на руската балерина белоемигрантка Мария Юриева. Двама млади хора, родени в Добрич, обикват балета в най-хубавите си години, гледайки вероятно едни и същи спектакли, възхищавайки се на изключителната Юриева, вървейки по едни и същи варненски улици, вероятно и сблъсквайки се понякога по тях. Нямаме сведения дали са се познавали лично като добричлии. Това не е невъзможно, тъй като в мемоарните си бележки Деспина Йовкова споменава, че чест неин гост в софийския ѝ дом е и варненецът Петър Дачев. Предполагаме, че става дума за по-големия брат художник на Анастас Петров.

За разлика от Анастас Петров, който има възможност да отиде в Берлин, за да изучава тънкостите на балета, Цанка Колева не разполага с необходимите средства да последва голямата си мечта. Затова след завършване на гимназията тя се връща в родния си град, където живее до края на своя живот. Научава румънски език, явява се на приравнителни изпити, след което е назначена за учителка в началното училище. Цанка Колева работи като учител 29 години без прекъсване.

В края на учебната 1923 г. известният музикален деец Пенчо Пеев, тогава учител по музика, възлага на младата си колежка да постави малък балет върху валсова мелодия за оперетата „Двете пролетни царици”, която неговите деца вече репетират. Така е поставено началото на балетната дейност на Цанка Колева.

Ето какво пише редактираното от Христо Капитанов в гр. Добрич сп. „Факел“ за тези усилия на младите учители: „Преди не повече от месец-два в театър „Модерн” се изнесе един от най-сполучливите концерти, които тия училища са изнасяли досега. На учителя по музика г-н Пенчо Пеев, който урежда тия концерти, прави чест старанието и добрият вкус, с който подбира материала и нарежда програмата, винаги интересна и разнообразна… Балетите както в „Пролет”, та тъй и в „Зима” бидоха твърде артистично изпълнени от малките балерини. Особено впечатление ни направи балетът в „Пролет”, тъй също Баркаролата на Хофмановите разкази и твърде красивата музика за балет, а г-ца Цанка Колева, която нарежда балетите и която изглежда не е лишена от добър вкус, е попаднала на интересни фигури, а целият балет е коректно подготвен“.

Разбира се, това не е единственият отзив за значимото културно събитие в Добрич през румънско време. Отново сп. „Факел“ публикува кратка рецензия за спектакъла: „Трудът, положен от Пеева, е огромен и доказа по най-настойчив начин, че ако му се даде пълно съдействие и подкрепа, той би продължил още по-настойчиво своето благородно дело… Като отлична балетмайсторка изпъкна и г-ца Цанка Колева, която също запълва една голяма празнина в нашия град. Тя има богата фантазия и похват и при една сериозна подготовка би ни изнесла сериозни балети“.

Много е вярно наблюдението, че със самоотвержения си труд г-ца Колева

запълва „голяма празнина“ в гр. Добрич. Тя е тази, която започва системно да поставя балетни спектакли и го прави десетилетия наред. И то в града на първосъздателя на българския балет – Добрич. Младата учителка работи с Пенчо Пеев до 1929 г., когато той се завръща в родния си град Силистра. Към оперетите на Пеев Цанка Колева създава свои малки балетни етюди. По-късно работи по същия начин и с Йосиф Душек. През 1928 г. любителската театрална трупа при българските училища в Добрич, както и трупата „Приятели на изкуството” под ръководството на художника Георги Урумов играят комедията „Нашите деца” от Байрон, драмите „Високият смях”, „Коварство и любов”, „Чест”, „Наймичка”. И в тях Цанка Колева подготвя отделни балетни изпълнения. Тя поставя балетни етюди и в оперетите „Кукли без глави”, „Деца и птички”, „Децата на рибаря” и др., поставени от градския хор в Добрич под диригентството на Димитър Арсов и с участието на ученици от българското основно училище.

Спестила малко средства, през есента на 1929 г. Цанка Колева отива в Париж, където постъпва в частната балетна школа на известната руска балерина Олга Преображенская. Там три месеца изучава класически балет. Тази подготовка ѝ дава възможност, завръщайки се в Добрич, да продължи да работи в областта на балета на по-високо ниво. Тя започва да си сътрудничи с диригентите Атанас Бъчваров, Величко Величков, с режисьора и художник-сценограф Атанас Павлов Попов, поставяйки на сцена все по-добри балетни етюди. Нейните творчески контакти с Българското културно общество в Добрич укрепват. Освен балетни композиции тя започва да поставя народни хора, ръченици и др. Последната оперета по време на Втория румънски режим (1919 – 1940 г.), в която Цанка Лазарова създава балетен етюд, е „Чудото на розите” от Бордез, играна от ученичките на Българската девическа гимназия през 1938 г.

След като през месец ноември 1940 г. се възстановява читалището в град Добрич, Цанка Лазарова е един от най-активните читалищни деятели. Тя продължава да се развива като балетен постановчик. Балетната школа към Пионерския дом в Толбухин, ръководена от Лазарова, постига голям успех през 1959 г., когато завоюва златен медал на Първия младежки републикански фестивал за постановката „Приказка за добруджанските жита“. Балетната педагожка поставя също „Приказка за виенската гора“, танц с воали, чардаш, мазурка, полка, японски танц и много други танцови композиции, оставили неизличими спомени у нейните съвременници.

Нека не подминаваме и изключителната роля на Цанка Лазарова за превръщането през 1968 г. на нейния роден дом в Добрич в музей за големия наш писател класик Йордан Йовков. Главен консултант на музейните специалисти е именно Цанка Лазарова, която като ученичка във Варна най-често се връща в родния си дом и контактува с младото семейство Йовкови след края на Първата световна война. Затова възстановката е много близка до автентичния интериор и адекватно съхранява и предава на следващите поколения духа на този дом и атмосферата от онова време. Неслучайно къща музей „Йордан Йовков“ в Добрич е недвижима културна ценност с национално значение.

Работила почти половин век на полето на културата в Добрич – и най-вече създала и утвърдила балетното изкуство в града, педагожката, читалищната деятелка, общественичката Цанка Колева Лазарова си отива от света през 1988 г., но споменът за нейния принос в културата на Добруджа е съхранен.

Кремена Митева