Още един монах има манастирът "Света Марина" край село Ботево. Той се намира на 30 км южно от Добрич и на 35 км северно от Варна. Наричат го Манастира на добруджанци, защото е възстановен след връщането на Южна Добруджа отново към българската държава през 1940 година. Светата обител е оцеляла въпреки времето и безверието през отделни десетилетия.

На Велика събота,Варненският и Великопреславски митрополит Йоан отслужи последната света Василиева Литургия от Великия пост в манастирския храм, посветен на света великомъченица Марина. Извършено бе и монашеското пострижение на монах Йосиф, съобщават от Варненската и Великопреславска митрополия.
В богослужението участваха игуменът на манастира йеромонах Прокопий (Костадинов), свещеник Велико Великов и митрополитският дякон Люборим Георгиев, църковните певци Тодор Тодоров и Александър Александров.

Митрополитът въздигна в сан архимандрит Всепреподобния йеромонах Прокопий (Костадинов), отличил се с усърдие на духовното си поприще – игумен на Ботевския манастир "Света Марина". Архиереят благопожела Бог да му дарува крепки и непреклонни духовни и телесни сили и смиреност, кротост, осъзнаваемост.
Ботевският манастир "Св. Марина" възниква в средата на 19 в., около лековит извор, който е бил собственост на турски бей. Той решил да построи сарай на мястото, но при разкопките бил изкопан кръст с надпис "Св. Марина". Турчинът продал цялата местност на дядо Лечо от с. Ботево, който от своя страна я подарил на бъдещия манастир. През 1844 г. е построен параклис и две къпални до извора.

Преди 140 години Димитър Станчев, съратник и приятел на Любен Каравелов и Христо Ботев, основател на революционния комитет в днешното село Ботево, пише статия във вестник Македония за събора в Далъп дере. Изворът бил обграден отвътре с камъни и направен като гробница, от него напоявали градините. Той бил собственост на турчина Сали Топчи бей от Добрич и тук той си прекарвал лете “сеферич” с харема си. Решил да си направи сарай, но при разкопките изкопали кръст с надпис “Св. Марина”. Той продал цялата местност на дядо Лечо от с. Ботево за два коня, пет кози и три рогозки. Дядо Лечо пък я подарил на черквата...
След 9-ти септември 1944 г. Ботевският манастир запустява, за да възкръсне за живот в последните години. С финансовата помощ на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил и на сем. Петрови от Варна, са ремонтирани параклиса и двете къпални. Построени са и четири стаи за поклонници, както и магерница към тях. Възобновен е и традиционния събор на Марин ден, който се е чествал на това място още от 19 в.
Снимките са от сайта на Варненската и Великопреславска митрополия