На 4 декември почитаме Св. Варвара, какви са народните традиции
На 4 декември се празнува денят на Света Варвара, с който започва поредицата от три християнски празника - Варвара, Сава, Никулден. С тях се отбелязва преходът от есента към зимата.
Света Варвара е християнска великомъченица, родена в края на 3-ти век и починала през 305 или 306 г. Паметта ѝ се почита както в православната църква, така и в католическата на 4 декември.
Света Варвара е родена в семейството на аристократ - езичник от Никомедия, Мала Азия, около 270 г. За да я предпази от похищение, баща й я затваря в кула. Съзнаваща изключителната си красота, младата Варвара, желае да се омъжи и измолва от него позволение да си потърси жених. Докато това се случва, девойката се запознава с християни и сама става християнка. Възмутен от решението й, което по това време често се тълкува като отказ от почитанието на традиционния гръко-римски пантеон, бащата решава да я вразуми, като нарежда да я бичуват. Получава съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт. Дълго време безуспешно се мъчи да промени религията й. Натискът и заплахите над дъщеря му са улеснени и от започналите след време гонения на християните въз основа на указите на императорите от римската тетрархия. По нареждане на бащата Варвара е обезглавена, за което според легендата, както той, така и управителят на селището са поразени от мълния.
В България фолклорната традиция отрежда на Света Варвара ролята пазителка на децата от болести, по-специално - от дребна шарка, дотолкова, че понякога я отъждествяват с духа на това заболяване, наричайки я „Баба Шарка“. Почитат я с раздаване за здраве на „къпани“ питки (омесеното тесто първо се вари, докато изплува на повърхността, а после се оформя на питка и изпича). Питките се намазват с мед за умилостивяване на светицата и на „баба Шарка“. Обичаят е характерен за Родопите.
В Добруджа, вечерта срещу празника на света Варвара приготвят трапеза за „баба Шарка“, на която поставят паничка с мед, медена питка, съд с вода и пешкир. В Западна България на празника деца палят огън на кръстопът, на който варят леща и изяждат по няколко зрънца. След това прескачат по три пъти огъня и вземат по една главня от него. Лещата и главнята се пазят като лекарство против дребна шарка. Друг обичай е да се вари боб и да се слагат по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без да ги взема в ръце.
В други райони Света Варвара се почита като покровителка на домашните птици. Празникът се нарича още Женска Коледа, тъй като девойките се пременят (обличат се специално за него), обикалят домовете и пеят песни за здраве. По седенките се извършват гадания коя девойка, за кой момък ще се омъжи.
В българския фолклор, за обичаите съпътстващи празниците на Света Варвара, Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) има поговорка: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща“, визираща кулинарната страна на празненствата им.
