Катастрофата от снощи на пътя Добрич – Варна: Разказ от първо лице (ВИДЕО)

Катастрофа с участието на три автомобила с регистрация в Добрич бе поредната в статистиката за инциденти на пътя Добрич – Варна. Един от най-натоварените пътни участъци в Североизточна България ежегодно става арена на десетки инциденти, понякога и със загинали.

Ден след последната катастрофа разговаряме с един от участниците в нея. Той е потърпевш, но пожела анонимност заради личното си спокойствие.

Разкажете какво беше движението по пътя Добрич – Варна в нощта на инцидента.

От 16 години пътувам по този път почти всеки ден — всяка сутрин, всяка вечер, а понякога и по няколко пъти през деня. Понякога и в събота, и неделя. Трафикът абсолютно винаги е неприятен за шофиране. Мога да го сравня с някакъв околовръстен път, но определено не е като междуградски с такава натовареност.

Въпросната вечер, вчера, трафикът беше абсолютно същият, въпреки че беше около 19:00 часа. 

Как се случи инцидентът? Колата Ви беше ли застигната, или ситуацията беше различна?
(Бел. авт. първоначалната информация сочеше, че катастрофата е верижна с три автомобила в една и съща посока.)

Слава Богу, за първи път виждам всички участници в инцидента да карат с нормална скорост. Аз се движех с между 80 и 90 км/ч и бях в колона от автомобили. Отсреща също не видях виновния  водач да се движи прекалено бързо. Докато шофирах, изведнъж видях автомобил, който постепенно започна да навлиза в моето платно. Първоначално реших, че ще се прибере, но осъзнах, че няма да го направи и идва директно към мен — беше абсолютна предпоставка за челен сблъсък.

Каква беше първата Ви реакция? Успяхте ли да предприемете някакви мерки, за да избегнете сблъсъка?

Първата ми реакция беше да дам газ и да се свия максимално вдясно с цел да го заобиколя, и почти успях. Дори, когато вече се разминавахме, видях фаровете му да ме подминават отстрани и за миг се зарадвах, че съм успял. Но в този момент усетих удара в лявата си гума и, съответно, завъртането на моята кола.

Какво е усещането да сте водач на автомобил, а срещу Вас, във Вашето платно, да има друг автомобил и да предстои почти неизбежен сблъсък?

Всичко минава толкова бързо, че нямаш време да го осмислиш. Всичко зависи от първата ти реакция и инстинкта. Определено нямаш време да го обмислиш. Чувството е доста притеснително. 

При удара колата Ви започва да се върти. Можете ли да сравните с нещо това усещане?

Ако изключим удара, усещането е като това, което можеш да изживееш през зимата, когато завали сняг, и се засилиш с ръчна спирачка. За щастие, колата ми е сравнително голяма, тежка и стабилна, така че почти нищо не усетих от цялото това въртене. Но ако бях с по-малка кола, нещата можеше да се развият съвсем различно, дори да се преобърна. 

Какво направихте веднага след сблъсъка? Кой пръв Ви помогна или повика помощ?

Веднага след сблъсъка изгасих колата и включих аварийните светлини. Излязох и инстинктивно отворих багажника, защото имам газова уредба, за да проверя дали всичко е наред. Бях доста далеч от останалите коли, понеже виновният водач удари и колата зад мен, след като ме подмина. Отидох до задния автомобил, за да видя каква е ситуацията. Спряха и други коли, които също оказаха помощ. Установихме, че всички са добре, няма сериозно пострадали.

Някой попита дали сме се обадили на КАТ и чак тогава осъзнах, че е нужно. Един от очевидците се зае с това. Обезопасих моя автомобил и с триъгълник, защото се беше озовал по средата между двете платна. 

Чувствате ли се физически и психически добре след случилото се?

Физически се чувствам добре, защото реално нищо ми няма. Психически също смятам, че съм добре, но чувството е неприятно.

Имаше ли някой, който се открои с действията си след катастрофата? Виновният шофьор реагира ли?

Виновният шофьор, колкото и да е виновен, претърпя най-големия стрес, защото удари два автомобила, премина през банкета и канавката, знаете какви са рововете за отводняване край пътя. Излезе от този ров, беше доста стъписан и не изглеждаше много адекватен. Беше се стъмнило, бяха се събрали хора, и докато разбера кой е водачът на едното или другото превозно средство, се създаде лека суматоха. 

Как шофьорът се озова във Вашата лента? Тръгнал ли е да изпреварва и не е успял да се прибере...?

Шофьорът твърди, че е спукал гума и затова е навлязъл в насрещното движение. Според мен е друго. По-скоро може да се е заиграл с телефона или радиото. Определено смятам, че разсейване е причината да навлезе в насрещното. Нямаше друга причина — нито караше бързо, нито изпреварваше, просто си влезе в насрещното. 

Имаше ли индикации, че ако е спукал гума, е опитал да се прибере?

Не, нямаше.

Какво мислите за инцидента от гледна точка на възрастта и опита на шофьора, който е на около 25 години?

Един шофьор може да е на 25 или на 65 години и младият да шофира по-добре от възрастния. За да си добър шофьор, трябва да притежаваш определени качества. Практиката е важна, но има и много шофьори, които цял живот са шофирали и продължават да бъдат опасни на пътя. 

Мислите ли, че подобни инциденти могат да бъдат избегнати? Какви промени трябва да се въведат по този участък, за да стане по-безопасен?

Ако този участък се превърне в четирилентов път без допир с насрещното движение, смятам, че ще има по-малко инциденти. Сигурен съм, че шофьорите ще карат по-бързо, но поне такива с насрещно движещи се ще бъдат намалени драстично.

Смятам също, че наказанията за шофьорите са минимални. Какво наказание ще получи този шофьор? Няма ранени, няма убити. Някой може да каже, че има само материални щети, но следващия път може да има жертви. За такива крайни грешки, като навлизане в насрещното движение по натоварен прав участък, трябва да се налага отнемане на книжка поне за година – време за размисъл. Не може подобни ситуации, макар и без жертви, да бъдат пренебрегвани. Утре същият шофьор ще се качи отново на колата си, и може би шокиран сега, в някой момент ще се отпусне.