Канадски учен: Крепостта Залдапа край Крушари е изключително богатство за научната общност в Европа

 „Античната крепост Залдапа е една от най-важните в областта. Тя има огромен археологически потенциал, който е почти изцяло непроучен – остават десетки хектари. Много културноисторическо наследство и богатство има в този обект“, каза историкът и археолог проф. Никола Бодри от университета „Римуски“ в Квебек, Канада.

„Първоначалният ни интерес тук бяха църквите, за да разберем процеса на християнизация и милитаризация на областта, защото сме само на няколко километра от границата на Римската империя по Дунава. Паметниците, които досега сме открили, само потвърждават огромния потенциал на обекта“, каза още той.

През този археологически сезон международният екип от български, канадски и френски учени се фокусира върху Базилика №2 в римовизантийския град. По думите на проф. Бодри тя е впечатляваща заради богатството на своята украса и местоположението си в рамките на Залдапа – близо до крепостната стена и входа за водния резервоар. „Излиза, че тя контролира част от самото укрепление и достъпа до източника на вода, който е изключително ценен за всяка крепост“, добави той.

„Залдапа е от научно и културно значение за целите Балкани и дори за цяла Европа. Тя е изключително богатство за България и за научната общност в Европа, която изследва Римската империя“, категоричен е проф. Бодри.

Крепостта е изградена през първата четвърт на IV век, около времето на Константин Велики и неговите наследници, разказа доц. д-р Албена Миланова от Софийски университет „Св. Климент Охридски“. „Вероятно първоначално не е била много заселена. Била е по-скоро нещо като логистичен център, защото има огромно зърнохранилище“, добави тя.

След големите готски нападения от средата на III век може би именно тук Римската империя решава да издигне големи крепостни съоръжения, където населението с добитъка, хранителни и други припаси да може да се събира по време на опасност. „Вероятно в началото е имало някакъв военен контингент и обслужващо население. Постепенно обаче, някъде след средата на V и особено в средата на VI век, крепостта започва наистина да добива вид на град“, каза още доц. д-р Миланова.

Тогава започват да се изграждат много църкви – до момента учените са открили шест. Според тях само Залдапа е била дом на над 6000 души, а около нея има и две сателитни селища, които също са били гъсто заселени. „Получава се една агломерация от около 40 хектара, което е нещо много сериозно. От аероснимките се вижда, че цялата крепост е застроена, с улици – главна и второстепенни. Почти няма празни пространства“, добави ръководителят на разкопките проф. д.и.н. Георги Атанасов от Регионалния исторически музей в Силистра.