Кампанията „Пица за смет“ провокира добричлии да почистят града (СНИМКИ)

За втора поредна година ресторанти и заведения за хранене в Добрич се обединяват, за да направят града по-приветливо място. Десет пункта в града приемаха чували с боклук, събран от обществените пространства, срещу което гражданите получаваха талон за пица.

Кампанията „Пица за смет“ провокира добричлии да почистят града, а в замяна получават възможност да се насладят на любимата италианска пица. Името на инициативата е вдъхновено от народната приказка „Сливи за смет“.

Гражданите трябва да съберат по три чувала с отпадъци, които да предадат в някой от обособените десет пункта, и срещу това ще получат талон за безплатна пица или консумация.

Важно е хората да знаят, че предварително трябва да получат чували за смет от един от пунктовете и след това да предадат същите тези чували, за да бъде отчетено тяхното участие.

Община Добрич и сметопочистващата фирма са осигурили достатъчно чували за всички, които желаят да се включат в кампанията.

Кампанията приключва днес в 15:00 часа.

Да си припомним и приказката, защото в нея се крият няколко поуки:

Един селянин имал син. Когато пораснал и станал за женитба, баща му започнал да мисли как да го ожени за добра мома, така че да си бъдат лика-прилика.

Мислил, мислил и най-после намислил. Натоварил една кола със сливи и тръгнал по селата да ги продава:

— Хайде, давам сливи за смет! Сливи за смет!

Жени, моми, баби и булки се разшетали – започнали да метат къщите си и да се надпреварват коя ще събере повече смет, та да вземе повече сливи.

А смет – дал Господ, колкото щеш. Една носи цял чувал, друга – крина, трета – пълна престилка. Носят и се хвалят:

— Леле, гледай колко смет събрах от къщи! Добре, че дойде такъв щур сливар, та да му я дадем, че иначе ще я тъпчем по кьошетата!

— Аз тая събрах, а още толкова имам да събирам!

— Пък аз цяла година да събирам, пак не мога я събра. То се насъбрало, насъбрало – колкото искаш. Сега набързо посметох малко, че ми се ядат сливи.

И човекът събирал смет, раздавал сливи. Всички доволни, а той весел – не може да се насмее и нарадва.

Най-накрая дошло едно хубаво момиче. То стискало малко смет в една кърпа и поискало сливи:

— Е-е, хубава девойко, много малко си събрала! За толкова смет какви сливи да ти дам?

— Донесла бих и повече, чичо, ама нямаме. И тая не е от нас – дадоха ми я съседите, задето им помагах да метат.

Като чул това, човекът много се зарадвал. Такова чисто и работливо момиче, което не държи прашинка смет вкъщи, ще бъде най-добра къщовница.

И я поискал за снаха. Оженил сина си за нея и много сполучил.

КРАЙ.