Изложба „Кукерски игри – феерия от багри, магия и мистерия“ ще гостува в музея в Добрич
Регионален исторически музей – Ямбол гостува за първи път в Добрич с колоритната и вълнуваща мобилна изложба, онасловена „Кукерски игри – феерия от багри, магия и мистерия“. Атрактивната експозиция с образци от богатия фонд на отдел „Етнография“ представя традиционните кукерски игри в Ямболско, отличаващи се с многообразие и устойчивост, и ни потапя в магичния свят на едни от най-старите и значими за региона обичаи с хилядолетна история. Представени са основните персонажи в кукерската дружина и елементи от обредните действия, чиято символика е насочена към осигуряване плодородие на земята, здраве и плодовитост на хора и животни. Сред акцентите в изложбата са оригинални кукерски маски и костюми от Ямболския регион. Архивни снимки от първите десетилетия на ХХ в. запознават посетителя със старинни образци на обредното облекло и реквизит, съобщава етнографът от Регионалния исторически музей Добрич Лена Кирилова.
Традиционните кукерски игри се изпълняват само от мъже през Сирна неделя или в деня след Сирни заговезни – понеделник, наричан Кукеровден. В основата на обичая, разположен на прехода между зима и пролет и свързан с древни представи и митове за умиращата и възкръсваща природа, е имитирането на заораване и сеитба, прибиране на реколтата, смърт и раждане, стимулиране на плодовитост и жизненост. Маскираните обредни лица са облечени традиционно в характерния за селището женски костюм, но се срещат и локални варианти. Важен елемент в обредното облекло е кукерската маска. Самата дума маска означава защита, прикритие, преобразяване и невидимост. Скривайки лицето си под маската, човекът под нея е можел да остане незабелязан /неразпознаваем, да бъде проводник на невидими сили. В Ямболския край се срещат различни видове кукерски маски, известни под имената гугли, капашони, киляфи, килимяшки и други. Широко разпространени през ХХ в. са гуглите, изработени от кожа и плъст, с „вълнати“ рога – пръчки, обвити в цветни парчета плат. Разпространени са и животинските маски с изображения на коза, крава, овен, кон и други. В последните десетилетия се налагат и такива, изработени от плат, островърхи, с един или с повече върхове. В някои села кукерите очернят лицата си със сажди и покриват главите си с качулки и забрадки. Всяка кукерска дружина има строго определени персонажи. Най-често срещаните обредни лица в дружината са: хаджия, булка, годеник – баба, берберин, поп, доктор, мечка, кушийка, циганин и други. С изгрева на слънцето кукерската дружина започва обхождането на къщите в селото. Чрез разнообразни символични и обредно-магически действия в началото на новия пролетен плодоносен цикъл кукерите пожелават здраве на стопаните, плодородие на нивите и градините, благополучие в къщата. Следобед на мегдана се изпълнява специален ритуален танц, в който основен момент е обредното заораване и засяване и символичното „убиване“ и „възкръсване“ на царя, възпроизвеждащо мита за умиращия и възраждащ се бог на вегетацията и плодородието.
Емблематични за Ямболския край, съхранени и до днес, кукерските обичаи се отличават със своята старинност, устойчивост и самобитност. Неслучайно този регион е познат като „Земя на кукерите“.
Ако желаете да се потопите в тайнството на този древен и вълнуващ свят от багри, магия и мистерия – заповядайте да разгледате изложбата!
Изложбата се открива на 7 март от 17.30 ч. в Музея в градски парк „Св. Георги“.
