Фермерът от Добрич Недялко Статев: При нефиксиран приход рентата да е 40-60 лева/дка

Недялко Статев е завършил през 2002 година Езикова гимназия „Гео Милев“ в Добрич. След това учи в Пловдивския университет, специалност „Аграрно инженерство“. Второ поколение фермер е, от 2007 г. е на полето с баща си. Надява се да имат последователи и да има и трето поколение фермери във фамилията. Затова според него едно от най-важните неща е да има такива формати като Ден на полето, който тази година се провежда в землището на „Статеви“ в Попгригорово, където фермерите да водят децата си на полето, за да видят, че това не е тежка работа.

Ден на полето 2024 се провежда между двете жътви и Недялко Статев, както и всички земеделски производители в Добруджа, не крие притесненията си. Най-вече заради състоянието на пролетните култури.

„Слънчогледът е култура, която е по-издръжлива на суша. Вероятно ще има някакъв добив, няма да е съвсем зле. При царевицата се наблюдават много различни ситуации. Особено царевици, които цъфтяха по време на високите температури миналата и по-миналата седмица на практика ще са с почти нулев добив. Да се надяваме, че ще има поне възвращаемост на първоначалните разходи, които са вложени, за да  можем да подготвим следващата година по-лесно“, споделя Недялко Статев.

Цени на семена и на торове растат постоянно, горивата - също, а механизаторите очакват все по-високи заплати. Фермерът посочва, че тази година направените разходи са около 160 лева на декар за царевицата. При пшеницата - около 140 лева на декар.

Това са преки разходи, направени изцяло в зърнопроизводството. Ако се включат амортизациите, нещата стават трагични. „Ние като фермери свикнахме да оставяме амортизациите на втори план, макар и това да не е правилно. Говорим за преки разходи в производството“, споделя Недялко Статев. Средният добив от 4-те хиляди декара с пшеницата в стопанството им е 630 кг/дка. Според него изкупните цени за пшеницата би следвало да са с 40-50 евро по-ниски от борсови цени. Всичко останало е спекулации. „Ако днес борсовата цена е 230 евро, от нея извадим 50 евро – остават 180 евро цена на пристанище. Сваляме според разстоянието до фермера още до 20 лева, така че можем да говорим за цена от 330-320 лева на тон“, казва Недялко Статев.

„Ако тази себестойност и тези приходи са от всяка една от културите, проблем нямаше да има. Но, когато се наложи да разпределим прихода само от пшеница, проблем нямаше да има. Но, когато трябва да разпределим прихода само от пшеница върху от всички останали култури, вече  е сериозна финансова загуба. Най-вероятно и най-логично е да рефлектира върху рентите, тъй като това е перото, което няма как да е фиксирано, няма как да работим с фиксиран наем и фиксирана рента, най-малко, защото не е фиксиран приходът“, добавя фермерът. Според него при нефиксиран приход рентата трябва да бъде плаваща и според сезона и да е между 40 и 60 лева.