Фабриката на Savimex в Добрич изнася претцели и крекери в цял свят, фактор е в глобалната "игра"

Всяка сутрин, точно в 6:15, една тъмносиня лимузина BMW 4 спира пред дома на Данко Савов във Варна, за да го откара на 40 км до неговата фабрика в Добрич, известна със солетите „Златна Добруджа“, както и с вкусни претцели, крекери, макарони и хлебчета за бургери. Докато е на път, собственикът на Savimex винаги върши нещо през телефона.

В края на юни той посреща във фабриката важен клиент от Корея. С Тери Лий, изпълнителния директор на Samjin CNF, се запознават преди 10 години на изложение в Кьолн и оттогава партньорските им отношения прерастват в приятелство. Кореецът го посещава всяка година с идея да договори още по-голямо количество снакс, тъй като неговата компания в Сеул, която произвежда шоколадови изделия, непрекъснато разширява пазарите си в Китай и Япония с нови продукти и освен това иска да представи марката Samjin на световния пазар.

На една дълга маса в приемната Данко Савов е събрал за работна среща двама търговци, отговорника по качество и Тери Лий – всички облечени в еднакви черни тениски с щамповани брандове на Savimex, с номер 19 отпред и 91 (годината на създаване) на гърба и надпис Bulgaria, като знак за качество. „Качеството на снакса е от най-добрите. Затова работим заедно много години, независимо каква е цената“, споделя Тери Лий пред екипа на Forbes. След което отново забива поглед в документите с описания на съставките в новите рецепти. Записва нещо в тефтера и от време на време опитва от претцелите в чиниите, а Савов разяснява, че в Корея много държат на чистия произход на суровините.

Всеки голям клиент допринася за развитието на компанията с нови продукти и пазари, за което той е много щастлив, но поръчките в последно време толкова много нарастват, че става проблем да обслужи всички. Savimex има договори с множество производители, търговски вериги и дистрибутори в над 30 държави от Австралия до Америка, а фабриката е достигнала пълния си капацитет и не може да поеме повече. Линиите за солети, претцели и крекери работят денонощно. На всеки час бълват по два тона снакс. Отделно върви линията за макарони и пекарната за соленки и хлебчета за бургери. Складът е като галерия на опаковки за над 100 чужди бранда, включително Walmart и Lufthansa. Има и за серия под логото на Европейското първенство по футбол в Германия. „Никога не сме очаквали, че ще имаме на 100% запълнени линии и ще продаваме по целия свят“, казва Данко Савов.

Миналата година Savimex достига рекордните 42 млн. лв. приходи, а той не иска да смята колко са пропуснатите ползи от отказани поръчки, отишли при конкурентите за това, че няма капацитет. „Пазарът на снакс расте бързо и е много конкурентен. Всички са готови да продават тези продукти“, потвърждава Тери Лий. Прогнозите за глобалния пазар на снакс сочат 16% ръст до 2028 г. според Mordor Intelligence. Обяснението е, че потребителите търсят храна лесна за пренасяне, а милениалите и Gen Z, които се индентифицират като познавачи на снакса, се гордеят със своите навици да консумират леки закуски в търсене на приключенски вкус.

В подема на пазарите след пандемията от COVID-19 много производители на снакс в Европа започват да търсят нови партньори за частните си марки. Други, за които Savimex произвежда, затварят фаб­риките, и се насочват към търговията. „С 10 души търговци и с нашите доставки постигат същите приходи като нас, а ние имаме 300 работници“, обяснява Данко Савов.

В отговор на внезапния подем той също поръчва две нови линии за солети, за които чака вече две години, докато бъдат произведени. Компанията винаги е правила много големи инвестиции в оборудване, но в пандемията банките слагат спирачка на финансирането. „Казаха ни да сме по-консервативни, с което само ни забавиха. Досега щяхме да сме готови.“ Ако можеше, веднага би купил линии от световните производители на снакс, които вече не ползват, но „те никога не ги продават, за да няма конкуренция – просто ги нарязват“. Savimex дължи успеха си именно на далновидната политика, която баща му, Ивелин Савов, следва през цялото време, докато управлява компанията, преди да си отиде, а именно да влага парите си само в оборудване на световно ниво.

ИВЕЛИН САВОВ Е БИЛ ОТ БУДНИТЕ ЖИТЕЛИ НА ДОБРИЧ И ЗАПОЧВА ЧАСТЕН БИЗНЕС ПРЕЗ 1991 Г. с търговия на едро на хранителни стоки за търговски обекти. Много скоро борсите наоколо стават прекалено много и той се насочва в производството на бял турски хляб с малка фурна, която прави по 100 каси на ден. „Беше малко производство, но в нашите очи изглеждаше голямо“, казва синът. По това време той е на 14 и помага в общата работа. Малката фурна бързо завърта парите и през 2008 г. Ивелин Савов купува част от сградата на кооперация „Хляб и сладкарски изделия“.

Вътре прави автоматизирана тунелна пещ и няколко линии за хляб. Всяка сутрин колите разкарват топъл хляб до стотици магазини в целия регион и Варна. Но пресният хляб има кратък срок на годност, само три дни, което е спирачка да се развие в голям мащаб, каквито намерения има. Савов е от първите хлебари в страната, които се насочват към производството на нарязан хляб в опаковки с по-голяма трайност. Неговата стратегия за растеж включва изграждане на собствени бази и транспорт в над 10 големи града в България, благодарение на което Savimex става предпочитан доставчик на хляб за всички големи търговски вериги. „Доставяхме директно до веригите, а те бяха доволни, че покриваме повече места. Ние също, защото беше възможност за повече приходи.“

През 2005 г. Savimex стига тавана за развитие в производството на хляб в границите на България. Ако предложи някакъв по-специален хляб, той ще е по-скъп и няма да постигне обем. Освен това производството на масов хляб генерира големи разходи заради сложна логистика – над 100 шофьори, над 100 микробуса, ежедневни доставки. Работи се почти без почивка, през цялата година. Има и регулаторна рамка за цена на рафта. „Излиза, че се фокусираме върху продукт, който носи много приходи, но почти никаква печалба“, обяснява Савов.

Двамата с баща му искат да намерят продукт с дълъг срок на годност, който може да предлагат зад граница, а решението идва само. В каталога на немската компания, от която купуват машините за хляб, Данко вижда линии за солети и претцели. Само че цената е „космическа“ – един милион евро за продукт, който не познават. Трябва да докаже пред банката ползата от инвестицията, а и да има какво да заложи. Баща му обаче поема риска да купи линията и така немски технолози се озовават в Добрич да предават опита си в рецептата за традиционните немски солети. Те са по-бели на цвят, по-твърди и на вкус тотално различни от познатите български солети. Пазарът не ги възприема. Скъпото начинание търпи неуспех през първата година, което води до промени. Рецептата става българска, опаковката – от зелено в червено, а брандът е променен на „Златна Добруджа“ и става един от най-разпознаваемите.

Савови се оглеждат и в още една ниша, създадена от дефицита на макаронени изделия. Държавната фабрика за макарони в Добрич е приватизирана, но не върви добре, което ги навежда на мисълта, че се отваря поле на изява. От този момент Savimex насочва всички инвестиции в производството на макаронени изделия. Развива голям износ за Русия, до момента на големите мита. В това време държавната фабрика за макарони фалира и Савов купува терена, където изгражда новата база. Затова, когато попиташ някой местен къде се намира Savimex, най-често отговорът е „при макаронената фабрика“.

ПРЕЗ 2010 Г. СОЛЕТИТЕ „ЗЛАТНА ДОБРУДЖА“ И МАКАРОНИТЕ „ЗЛАТЕН КЛАС“ СЕ ПОЯВЯВАТ на малък щанд на изложението ISM в Кьолн в Германия в новоразкритата палата New chamber за дебютанти. Данко Савов и търговският директор представят марките на кирилица, които по никакъв начин не будят интерес сред посетителите. Двамата нямат никаква работа зад щанда, но имат прекрасен повод да осъзнаят, че им трябват нови марки специално за експорт. На следващата година успяват да стигнат до разговори с потенциални клиенти най-вече по темата за стандартите в Европа, както и да получат съвети за асортимента и дизайна. Дори сключват договор с дистрибутор от Палестина, но минават години, докато дойдат сериозните клиенти.

Данко Савов смята, че големите фирми и дистрибутори в Западна Европа са преднамерени към всяка българска компания, която дръзне да им предложи да произвеждат тяхна марка: „Пращахме им снимки, да се уверят, че не сме някое малко производство и покриваме всичките системи за качество. Идваха на място, гледаха, проучваха, пробваха мостри“.

Часът на Savimex идва обикновено когато даден производител или дистрибутор изпита проблеми със своя доставчик или разширява пазарите си и има нужда от нови продукти. „Като се увериха, че покриваме най-високите изисквания за контрол и качество, изведнъж се струпаха накуп“, допълва той.

Почти всяка седмица на портала пред фабриката се появява одитор, изпратен от клиент, без да предупреди. Най-бързи в проверките са хора от бизнеса, които също имат производство някъде по света. Не им трябва много време да се уверят, че фабриката е надеждна. „Японците обиколиха цеховете буквално за 8 минути и вече бяха готови да седнем на масата за преговори, като се има предвид, че в Япония имат най-строгите изисквания за качество в целия свят“, казва Савов. Той добавя Израел и САЩ в групата на трудните пазари, където клиентите изискват и се оплакват за най-малкото.

Savimex има дълги отношения с дистрибутор от Израел, който доставя снакс от Добрич за Walmart в Канада. Водят се разговори за доставки в Walmart в САЩ, но за там „трябва 100% сигурност, че може да се отговори на обемите и качеството“, преди да се предприемат конкретни действия, а това не е лесно.

Компанията винаги използва всяка възможност за растеж и приходите вървят нагоре с изключение на 2017 г., когато продажбите падат с 30% до 10 млн. лв. „Беше годината, в която с баща ми изкарахме почти цялото време в болница в Германия и контролът в компанията остана занижен. Искахме да се излекува, но просто не се получи“, разказва Данко Савов за най-тежкия момент за семейството. Той трябва да поеме цялата отговорност във фирмата. Винаги е участвал във всички процеси, но е имал стълб – баща му, с когото да се съветва: „Изведнъж загубих сили, а трябваше да поеме всичкото и сам да продължа и да правя нещата както трябва“.

Няколко години по-късно, през 2022 г., той взема радикално решение да закрие производството на пресен хляб, с което баща му е започнал бизнеса, и да насочи усилия върху сегмента на снаксовете. Производството на хляб носи 30% от приходите на компанията до този момент, но линиите са стари и изискват скъпа поддръжка. Ако ги подмени с нови, ще затвори милиони левове, „които никога няма да се върнат“. Процесът е свързан с много работна ръка, която трудно вече се намира. Той предлага на освободените над 100 души да преминат в другите цехове, но малцина приемат. Единственото му притеснение е да запази приходите при по-високата норма на печалба, което успява да направи.

Нещо повече – разработката на нови продукти снакс в различни форми и подправки водят нови клиенти. Данко Савов е страстен ловец на нови вкусове, който при всяко пътуване в чужбина се връща с пликове снакс от супермаркетите, а после всичко се дегустира и обсъжда с технолозите. Най-голямото му попадение са начупените претцели (broken pretzel), които опитва за пръв път в САЩ през 2013 г. Прет­целите са измислени в Германия и пренесени в САЩ, но американците са намерили начин да използват брака, като добавят различни подправки на счупените парчета. Интуицията му подсказва, че този непознат в Европа снакс може да отвори много възможности. Купува американска линия „от най-добрите“ – Reading Bakery Systems (RBS), и успява да направи начупените претцели хит в Европа. „Никой в Европа няма такава машина“, казва Савов, застанал до устройството, което натрошава претцелите.

Нови интересни снаксове ще се появят още през 2025 г., включително с пълнеж, усукани солети и сладки снаксове. „Имаме достатъчно опит в процеса по създаването на нови продукти. Правим всичко много бързо, от което клиентите остават много доволни“, казва той.

Източник: Forbes