Европейски делегации обсъдиха в Балчик бъдещето на земеделието и мира

Земеделието в условията на войни, климатични промени и икономическа несигурност, зависимостта от вносни суровини и бъдещето на младите фермери бяха сред основните теми на XII годишна министерска конференция „Мир и земеделие“, която се провежда в Каменна зала на Държавния културен институт – Културен център „Двореца“ в Балчик. Международният форум събра представители на европейски държави на високо институционално ниво, земеделски организации и млади производители. Особено внимание беше отделено на предложенията на младото поколение за по-устойчиво европейско земеделие.

Домакини на тазгодишната конференция са Министерството на земеделието и храните на Република България и Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ). Събитието е част от европейската инициатива „Хляб на мира“, която насърчава сътрудничеството между държавите, развитието на селските райони и диалога между поколенията.

Форумът беше официално открит от заместник-министъра на земеделието и храните Янислав Янчев. В приветствието си той подчерта значението на европейското единство и сътрудничеството между държавите, като припомни идеите на един от основоположниците на европейската интеграция Робер Шуман.

По думите му обединяването на интересите на европейските народи, взаимното уважение и толерантността са особено важни в днешната международна обстановка. Янчев благодари на участниците и организаторите за усилията инициативата да продължава да обединява представители на различни държави около общи ценности.

Той отбеляза, че България за втори път е домакин на конференцията в партньорство с Националната асоциация на зърнопроизводителите. Заместник-министърът благодари и на Унгария, която е била домакин на предходното издание, както и на Литва, която ще приеме следващата среща.

Илия Проданов: Устойчивостта не означава просто да оцелееш след поредната криза

Председателят на Управителния съвет на НАЗ Илия Проданов постави акцент върху сериозните предизвикателства, пред които е изправено европейското земеделие.

Той посочи екстремните климатични явления, сушите, наводненията, нарастващите производствени разходи, нестабилните пазари, нарушенията във веригите за доставки и геополитическата несигурност като част от проблемите, с които фермерите се сблъскват през последните години. Към тях се прибавят и все по-високите изисквания за екологична и технологична трансформация на сектора.

„Устойчивостта не означава просто да оцеляваш след една криза и след това след следващата. Тя означава да имаш способността да се адаптираш, да инвестираш, да въвеждаш иновации и да продължаваш да произвеждаш дори в условията на несигурност“, заяви Проданов.

Той подчерта, че земеделските производители не могат сами да изградят тази устойчивост. Необходими са работещи институции, предвидими и подкрепящи политики, научни разработки, иновации, отговорен бизнес и силни браншови организации.

Според председателя на НАЗ символиката на хляба придобива още по-дълбоко значение в период, когато войната отново е реалност на европейския континент. Хлябът започва от почвата, семето и труда на земеделеца, но същевременно свързва хората, общностите и мира, посочи той.

Проданов обърна специално внимание на участието на младите фермери. По думите му разговорът за бъдещето на европейското земеделие не може да се води без хората, които ще го развиват през следващите десетилетия.

Германските партньори: Няма мир без земеделие, но и земеделието се нуждае от мир

Приветствие към участниците отправи и Антон Бльот, председател на германската асоциация „Хляб на мира“. Той припомни, че международната инициатива се завръща в България след 2017 година, този път в Балчик – в непосредствена близост до Добруджа, определяна като житницата на страната.

Бльот проследи символиката на европейския проект, който от 2014 година обединява представители на държави от Източна и Западна Европа. Инициативата е свързана с историческото преодоляване на разделението, оставено от Желязната завеса, и с изграждането на общи европейски ценности.

Днес мрежата включва 14 държави гости и партньори, които чрез символа на хляба насърчават мира, сътрудничеството и устойчивото развитие на селските райони.

„Не може да има мир без земеделие. Но и земеделието се нуждае от мир. Нито мирът, нито земеделието са гарантирани завинаги и не бива да ги приемаме за даденост“, подчерта германският представител.

Той отбеляза, че устойчивостта на селското стопанство не се изчерпва с инвестиции в инфраструктура и сигурност. Тя е свързана и с хората, с демократичния диалог и със създаването на условия младите поколения да виждат перспектива за живот и работа в селските райони.

Антон Бльот обърна внимание и на символиката на самия Дворец в Балчик като място, в което през вековете са се срещали различни култури, народи и исторически влияния. Според него именно подобни пространства могат да насърчават диалога и взаимното разбирателство – основополагащи условия за мир и стабилност.

В рамките на приветствието си той връчи на председателя на НАЗ Илия Проданов сертификат „Посланик на мира“ в знак на признателност за неговия принос към развитието на международната мрежа „Хляб на мира“ и организирането на конференцията в България.

Млади фермери от седем държави представиха своята визия за бъдещето

Един от най-съществените акценти в конференцията беше участието на младите земеделски производители, които получиха възможност да представят своите позиции непосредствено пред представителите на националните делегации.

Тяхното включване беше представено от д-р Андреас Куиринг, представител на германската асоциация „Хляб на мира“ и управляващ директор на академията „Андреас Хермес“.

Той разказа за второто издание на младежкия формат Sourdough Camp, в който се включиха 15 млади фермери и представители на селските райони от различни европейски държави.

Участниците разполагаха с около 24 часа за интензивна съвместна работа, в рамките на която обмениха опит, обсъдиха проблемите на земеделието в своите страни и потърсиха общи решения.

Пред делегатите застанаха двама млади фермери от Германия – Алиса и Леон, които представиха участниците и споделиха впечатленията си от съвместната работа.

В младежката инициатива се включиха представители на България, Германия, Литва, Естония, Финландия, Словакия и Украйна.

Въпреки различния си произход, участниците установили, че споделят сходни предизвикателства – необходимостта от икономическа устойчивост, адаптация към климатичните промени, въвеждане на иновации и осигуряване на бъдеще за селските райони.

Леон даде пример с недостига на работна ръка в Германия и демографските проблеми в България. Според него европейските държави не могат да решават собствените си проблеми само чрез прехвърлянето им към други страни, тъй като всички са част от общ пазар.

Алиса сподели, че участието в международния формат е позволило на младите хора да излязат от зоната си на комфорт и да придобият увереност да представят идеите си пред високопоставени представители на институциите.

Младите фермери: Няма универсално решение за климатичните промени

В следващата част на конференцията участниците представиха резултатите от работните си групи, посветени на устойчивостта на земеделието в условията на кризи.

Една от основните теми беше влиянието на климатичните промени, които правят земеделското производство все по-непредвидимо заради екстремните метеорологични явления и променящите се условия за отглеждане на културите.

Младите фермери посочиха като силни страни на сектора възможностите за въвеждане на иновации и технологии, способността на производителите да се адаптират и натрупаните традиционни знания за местните особености на земеделието.

В същото време те откроиха необходимостта от финансова защита при щети вследствие на екстремни климатични явления, инвестиции в превантивна инфраструктура и целенасочена подкрепа за младите производители.

Една от основните им препоръки е адаптацията към климатичните промени да бъде съобразена със спецификата на отделните региони, вместо да се налагат еднакви решения за всички.

Според участниците различните климатични условия, почви и особености на земеделското производство изискват гъвкав подход при разработването на европейските политики.

„Нищо за фермерите без фермерите“ – призив за по-малко бюрокрация

Особено внимание беше отделено и на начина, по който климатичните политики се прилагат на практика.

Младите земеделски производители предупредиха, че част от регулациите могат да създадат допълнителен административен натиск, вместо да подпомогнат адаптацията на стопанствата към новите условия.

Те настояха земеделците да бъдат пряко включвани в процеса на вземане на решения, правилата да бъдат ясни, а за изпълнението им да се осигуряват достатъчно време и финансови средства.

Сред конкретните предложения е новите политики да бъдат предварително изпробвани, преди да се въведат в по-широк мащаб, за да се установи доколко са приложими в реалните условия на земеделските стопанства.

Позицията на младите фермери беше обобщена с посланието „Нищо за фермерите без фермерите“ – настояване гласът на производителите да бъде чуван при изработването на решенията, които пряко засягат тяхната работа.

Достъпът до земя и финансиране е ключов за бъдещето на младите производители

Третият важен въпрос, поставен от участниците, беше как земеделието да стане достатъчно привлекателно за младите хора, така че те да искат и да могат да изградят бъдещето си в сектора.

Младите фермери откроиха като основни потребности достъпа до земя и финансиране, качественото образование, наставничеството и създаването на привлекателни условия за живот в селските общности.

Като предимство на новото поколение беше посочена способността му да предлага различни гледни точки и нови подходи към традиционните земеделски дейности.

Сред обсъжданите мерки бяха програми за наставничество, взаимно обучение между фермерите, обучения и преходна финансова подкрепа за младите производители.

Според участниците осигуряването на приемственост между поколенията е съществено условие за устойчивостта на европейското земеделие.

Предложиха пилотни проекти за намаляване на зависимостта от вносни торове

Друга конкретна тема в работата на младите фермери беше зависимостта на земеделието от вносни торове – проблем, който има пряко отношение към производствените разходи и устойчивостта на сектора при международни кризи.

Участниците отчетоха като силна страна наличието на сериозен научноизследователски потенциал, който може да бъде използван за разработване на алтернативни решения.

Според тях обаче е необходимо специално финансиране, което да позволи научните разработки да бъдат продължени и превърнати в практически приложими технологии.

Конкретното предложение е да се стартират финансирани пилотни проекти за изпитване и разработване на алтернативни торове, които да намалят зависимостта от внос и да направят земеделското производство по-устойчиво.

Така младите фермери поставиха акцент не само върху необходимостта от научни иновации, но и върху реалното им внедряване в стопанствата.

Представянето на резултатите беше последвано от въпроси и дискусия с представителите на делегациите. По този начин младите производители получиха възможност да изложат своите предложения пред хората, които участват във формирането на земеделските политики.

Диалогът показа, че въпреки различията между европейските държави, предизвикателствата пред фермерите имат много общи черти, а търсенето на решения изисква сътрудничество между институциите, науката и самите производители.

Демонстрация на иновативна техника и церемония „Хляб на мира“ продължават програмата

Международната конференция в Балчик продължава и след официалните дискусии.

От 14:00 до 15:00 часа Националната асоциация на зърнопроизводителите организира демонстрация на иновативно оборудване на терен, по време на която участниците ще имат възможност да се запознаят с технологични решения за съвременното земеделие.

Кулминацията на събитието ще бъде официалната церемония „Хляб на мира“, която ще се проведе от 15:30 до 17:00 часа в Розовата градина на ДКИ КЦ „Двореца“ в Балчик.

Церемонията ще постави символичен завършек на международната среща, посветена на идеята, че земеделието е не само основа на продоволствената сигурност, но и мост за сътрудничество, разбирателство и мир между европейските народи.